Тук апостолът говори вече не за самото семе, а за почвата, в която то се хвърля. От различието на почвата зависи и различието на жетвата. Който сее „в плътта“, т.е. насочва грижите си към плътта и към собственото си земно благополучие, той от тази почва ще пожъне тление. Обратно, който сее „в духа“, т.е. върху почвата на духовния живот, той от Духа ще пожъне вечен живот. Така общото правило, изказано в края на Гал. 6:7 – „каквото посее човек, това...
Тук апостолът говори вече не за самото семе, а за почвата, в която то се хвърля. От различието на почвата зависи и различието на жетвата.
Който сее „в плътта“, т.е. насочва грижите си към плътта и към собственото си земно благополучие, той от тази почва ще пожъне тление. Обратно, който сее „в духа“, т.е. върху почвата на духовния живот, той от Духа ще пожъне вечен живот. Така общото правило, изказано в края на Гал. 6:7 – „каквото посее човек, това и ще пожъне“, намира тук своето конкретно приложение.
Апостолът иска да каже следното: който употребява имуществото си само за собственото си благосъстояние (срв. Рим. 13:14) и равнодушно отминава нуждаещите се братя, няма да получи нищо повече от онова, което може да даде тази „почва“, тоест тление (срв. Кол. 2:22; 2 Петр. 1:4; 2:12, 19).
А онзи, който, напротив, употребява своите средства за общото благо, и особено за духовното благо на другите, ще получи вечен живот – не от самите пари, разбира се, а от Духа, на Чието служение е посветил себе си (срв. Мат. 6:19–24; 19:21).
Проф. А. П. Лопухин
Тук апостолът говори вече не за самото семе, а за почвата, в която то се хвърля. От различието на почвата зависи и различието на жетвата.
Който сее „в плътта“, т.е. насочва грижите си към плътта и към собственото си земно благополучие, той от тази почва ще пожъне тление. Обратно, който сее „в духа“, т.е. върху почвата на духовния живот, той от Духа ще пожъне вечен живот. Така общото правило, изказано в края на Гал. 6:7 – „каквото посее човек, това и ще пожъне“, намира тук своето конкретно приложение.
Апостолът иска да каже следното: който употребява имуществото си само за собственото си благосъстояние (срв. Рим. 13:14) и равнодушно отминава нуждаещите се братя, няма да получи нищо повече от онова, което може да даде тази „почва“, тоест тление (срв. Кол. 2:22; 2 Петр. 1:4; 2:12, 19).
А онзи, който, напротив, употребява своите средства за общото благо, и особено за духовното благо на другите, ще получи вечен живот – не от самите пари, разбира се, а от Духа, на Чието служение е посветил себе си (срв. Мат. 6:19–24; 19:21).