Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 4 – стих 24

Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,

В тези събития апостол Павел открива нещо предобразно по отношение на тогавашното време, което Църквата преживявала.

„Иносказателно.“ Гръцката дума ἀλληγορεῖν, откъдето и ἀλληγορούμενα, „иносказание“, първоначално означава: да се говори не така, както се мисли, т.е. мисълта да се изразява по начин, който по своя буквален смисъл дава или съдържа съвсем друга мисъл. После този глагол означава: да се тълкува, да се обяснява известно събитие или изречение при предположението, че в него се съдържа алегория.

Всички древни преводачи и тълкуватели са разбирали тук глагола ἀλληγορεῖν в първото значение. Апостолът, без ни най-малко да поставя под въпрос историчността на съобщеното в Стария Завет, само посочва, че в старозаветните събития може да се разпознае предуказание за бъдещето – че в тях има нещо, което предварително очертава плановете и пътищата на Божието домостроителство за човешкото спасение.

В настоящия случай той намира за възможно да види в двете жени на Авраам предуказания за двата завета. Допирната точка за сравнението се състои в това, че както Агар и Сарра са майки на две потомства на Авраам, заели различни места в историята поради различието в положението на техните майки и в характера на самия им произход, така и двата завета отпечатват всеки своя собствен характер върху народите, които дължат произхода си на тях.

Единият от тези завети е заветът, сключен при Моисей на Синайската планина и даден на израилския народ. Като майка, този завет дава на родените от него деца своя печат, а именно печата на робството. Затова слугинята Агар е и предобраз, тип, на този завет: „който е Агар“.