Това изречение е откъслечно. Апостолът, без да свързва новата мисъл, която се е появила в съзнанието му, с предходното, я облича във форма на възклицание. Буквално “наблюдавате, спазвате” (παρατηρεῖσθε). „Дни“ – това са, на първо място, свещената събота; а също може би двата дни, в които фарисеите постели всяка седмица, срв. Лука 18:12; денят 14 нисан, който именно трябвало да се „наблюдава“, тоест да се изчислява; и накрая, денят на новолунието, срв. Кол. 2:16. „Месеци“ – това, разбира се, е...
Това изречение е откъслечно. Апостолът, без да свързва новата мисъл, която се е появила в съзнанието му, с предходното, я облича във форма на възклицание. Буквално “наблюдавате, спазвате” (παρατηρεῖσθε).
„Дни“ – това са, на първо място, свещената събота; а също може би двата дни, в които фарисеите постели всяка седмица, срв. Лука 18:12; денят 14 нисан, който именно трябвало да се „наблюдава“, тоест да се изчислява; и накрая, денят на новолунието, срв. Кол. 2:16.
„Месеци“ – това, разбира се, е преди всичко месеца тишри, с който започвала гражданската година и който почти целият се състоял от празници, а след това и нисан, през който се празнувала Пасха.
„Времена“ – това са по-продължителните празници, като например празникът Шатри (от 15 до 21 тишри) и празникът Безквасници (от 14 до 21 нисан).
„Години“ – съботната година, всяка седма година, и юбилейната година, всяка петдесета.
Разбира се, галатяните още не са имали възможност действително да отпразнуват „годините“, защото били минали само няколко месеца, откакто започнали да спазват юдейските празници. Но вече са могли да отпразнуват Пасха заедно с юдеите и да ядат безквасни хлябове, което силно обезпокоило апостола.
Проф. А. П. Лопухин
Това изречение е откъслечно. Апостолът, без да свързва новата мисъл, която се е появила в съзнанието му, с предходното, я облича във форма на възклицание. Буквално “наблюдавате, спазвате” (παρατηρεῖσθε).
„Дни“ – това са, на първо място, свещената събота; а също може би двата дни, в които фарисеите постели всяка седмица, срв. Лука 18:12; денят 14 нисан, който именно трябвало да се „наблюдава“, тоест да се изчислява; и накрая, денят на новолунието, срв. Кол. 2:16.
„Месеци“ – това, разбира се, е преди всичко месеца тишри, с който започвала гражданската година и който почти целият се състоял от празници, а след това и нисан, през който се празнувала Пасха.
„Времена“ – това са по-продължителните празници, като например празникът Шатри (от 15 до 21 тишри) и празникът Безквасници (от 14 до 21 нисан).
„Години“ – съботната година, всяка седма година, и юбилейната година, всяка петдесета.
Разбира се, галатяните още не са имали възможност действително да отпразнуват „годините“, защото били минали само няколко месеца, откакто започнали да спазват юдейските празници. Но вече са могли да отпразнуват Пасха заедно с юдеите и да ядат безквасни хлябове, което силно обезпокоило апостола.