Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
Послание на св. ап. Павла до Ефесяни – глава 3 – стих 6
Това стана, за да бъдат езичниците сънаследници, съставящи едно тяло, и съпричастници на обещанието Божие в Христа Иисуса чрез благовестието,
Проф. А. П. Лопухин
От това, че вярващите галати са станали Христови (вж. Гал. 3:26–27), принадлежат на Христос (срв. Рим. 8:9; 1 Кор. 3:23), непосредствено (ἄρα) следва, че те са потомство на Авраам и наследници на дадените му обещания.
Разбира се, апостолът говори тук за галатите като за част от Църквата, съставена от юдеи и езичници, но частта в своите граници е това, което представлява християнската Църква изобщо. Върху тях напълно се е изпълнило Божието обещание към Авраам: първият и истински наследник – Христос – е сред галатите, приет от тях чрез вяра.
Съединени с Него чрез вярата, чрез тайнството Кръщение станали едно тяло с Него, галатите образуват едно лице, една общност, съединена в Христос, в която по същество са заличени всички различия и противоположности между хората: по народност, социално положение и пол.
Състоянието на тази общност, каквото е било по времето на Синайското законодателство (срв. Гал. 3:19 и сл.), съществено се е изменило. С това вече е казано, че обещанието (че чрез Авраам и неговото потомство спасението ще бъде предадено и на езичниците) се е изпълнило, защото галатите, които в по-голямата си част са езичници, заедно с християните от юдеите са получили Духа като начало и залог на всички Божии блага (Гал. 3:2–5, 14) и заедно с тях са встъпили в притежание на обещаното наследство (Гал. 3:28).
Но, разбира се, не може да се допусне син, признат за способен да влезе в бащиното наследство, да остане под ограничаващия надзор на възпитателя. По същия начин е недопустимо, при сегашното състояние на галатската община, описано от апостола (Гал. 3:2–5), юдейските християни, освободени от подчинението на закона, да бъдат отново подчинени на него като на възпитател, нито да се стремят да подчиняват на него християните от езичниците.