Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 3 – стих 15

Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.

След като по този начин е утвърдил в съзнанието на галатяните мисълта, че именно чрез вяра, а не чрез Закона, те са станали чеда на Авраам и са достигнали притежаването на Авраамовите благословения, апостол Павел сега намира за нужно да покаже, че условието, при което Бог е обещал на Авраам да благослови цялото му потомство, т.е. вярата, не е било отменено със сключването на завета при Моисей.
На апостола действително е било необходимо да разясни това, защото юдействащите християни са можели да кажат, че с появата на Моисеевия закон условията за получаване на Божиите благословения са се изменили.

Законът, дошъл много години след обещанието, не е могъл да го промени. Но в такъв случай защо е бил даден? Той е имал временно значение – като възпитател на еврейския народ, който е подготвял този народ за приемането на Христос.
Сега, когато Законът вече е изпълнил своето дело, той трябва да остави своя възпитаник. Сега, в Христос, ние сме излезли от положението на възпитавани и сме станали Божии синове, които вече не се нуждаят от такъв възпитател като Моисеевия закон.

„Братя.“ Гневът на апостол Павел вече е утихнал и той отново се обръща към читателите си с ласкавото слово: „братя“.

„По човешки говоря“, т.е. така, както е свойствено да разсъждава обикновеният човек, който не стои на гледната точка на Свещеното Писание.

„Завещание“ (διαθήκη, завет). Апостолът има предвид не Божия завет с Авраам, а обикновено „завещание“ на умиращ баща на семейство. Такова завещание, щом веднъж е било правилно съставено, никой друг, освен самият завещател, не е имал право да отмени или да измени в нещо чрез каквито и да било добавки.