В следващите стихове апостолът описва собственото си положение, за което филипяните несъмнено силно се тревожели. Павел ги успокоява, като им казва, че делото на Евангелието ни най-малко не е пострадало от това, че той е в тъмница. На първо място, войниците, които пазели Павел, се убедили от разговорите си с него, че той е окован не заради политическо престъпление. Освен това римските християни, като виждали, че самият апостол не може да проповядва Евангелието, започнали сами да вършат това дело. Наистина,...
В следващите стихове апостолът описва собственото си положение, за което филипяните несъмнено силно се тревожели. Павел ги успокоява, като им казва, че делото на Евангелието ни най-малко не е пострадало от това, че той е в тъмница.
На първо място, войниците, които пазели Павел, се убедили от разговорите си с него, че той е окован не заради политическо престъпление. Освен това римските християни, като виждали, че самият апостол не може да проповядва Евангелието, започнали сами да вършат това дело.
Наистина, някои от завистниците на апостола започнали да привличат новоповярвалите римляни на своя страна, но това не го безпокояло, защото при всички случаи Христовото име се възвестявало в Рим.
Що се отнася до по-нататъшната му съдба, тя не го плаши. Ако му се наложи да пострада за Христос, той се радва на това. Ако остане жив, и от това ще бъде доволен, защото ще може още да се потруди за полза на християните.
При това той уверено казва, че този път делото му ще завърши благополучно и че отново ще се види с филипяните.
Проф. А. П. Лопухин
В следващите стихове апостолът описва собственото си положение, за което филипяните несъмнено силно се тревожели. Павел ги успокоява, като им казва, че делото на Евангелието ни най-малко не е пострадало от това, че той е в тъмница.
На първо място, войниците, които пазели Павел, се убедили от разговорите си с него, че той е окован не заради политическо престъпление. Освен това римските християни, като виждали, че самият апостол не може да проповядва Евангелието, започнали сами да вършат това дело.
Наистина, някои от завистниците на апостола започнали да привличат новоповярвалите римляни на своя страна, но това не го безпокояло, защото при всички случаи Христовото име се възвестявало в Рим.
Що се отнася до по-нататъшната му съдба, тя не го плаши. Ако му се наложи да пострада за Христос, той се радва на това. Ако остане жив, и от това ще бъде доволен, защото ще може още да се потруди за полза на християните.
При това той уверено казва, че този път делото му ще завърши благополучно и че отново ще се види с филипяните.