Благодарността тук, както и в другите послания, преминава в молитвено ходатайство за читателите. С най-голяма деликатност апостолът им посочва онова, което все още не им достига. Той желае любовта им да се умножава в по-голямо „познание“, или по-точно, в по-дълбоко осъзнаване (ἐπίγνωσις), и във „всяко чувство“, тоест в по-голяма нравствена проницателност и такт (αἴσθησις), за да не я насочват към недостойни хора и да не я превръщат в някаква безразлична снизходителност към всички без изключение. “разбиране на всичко” (ἐν ἐπιγνώσει...
Благодарността тук, както и в другите послания, преминава в молитвено ходатайство за читателите. С най-голяма деликатност апостолът им посочва онова, което все още не им достига. Той желае любовта им да се умножава в по-голямо „познание“, или по-точно, в по-дълбоко осъзнаване (ἐπίγνωσις), и във „всяко чувство“, тоест в по-голяма нравствена проницателност и такт (αἴσθησις), за да не я насочват към недостойни хора и да не я превръщат в някаква безразлична снизходителност към всички без изключение.
“разбиране на всичко” (ἐν ἐπιγνώσει καὶ πάσῃ αἰσθήσει).
Под „чувство“ може да се разбира и духовната опитност, опитното запознаване с дадена реалност, подобно на онова, което придобиваме, когато вкусим плод, който ни се предлага. По външния му вид ние вече знаем какъв е плодът, но истинския му вкус узнаваме едва след като го опитаме.
Такава опитност стои по-високо от знанието, защото знанието се отнася повече до формата, вида и цвета на предметите, докато опитността ни дава познание за самата същност на нещото. Любовта, за която апостолът говори тук, трябва не само да бъде позната, но и преживяна.
И тъй като познанието може да бъде самостоятелно дело на човека, а опитността се дава от Бога, Бог ни дава да вкусим и Неговата любов, като ни я дарява, апостолът смята за необходимо да моли Бога не само да даде на филипяните познание за любовта, но още повече, опитно запознаване с нея. За последното най-вече е необходима молитвата към Бога.
Проф. А. П. Лопухин
Благодарността тук, както и в другите послания, преминава в молитвено ходатайство за читателите. С най-голяма деликатност апостолът им посочва онова, което все още не им достига. Той желае любовта им да се умножава в по-голямо „познание“, или по-точно, в по-дълбоко осъзнаване (ἐπίγνωσις), и във „всяко чувство“, тоест в по-голяма нравствена проницателност и такт (αἴσθησις), за да не я насочват към недостойни хора и да не я превръщат в някаква безразлична снизходителност към всички без изключение.
“разбиране на всичко” (ἐν ἐπιγνώσει καὶ πάσῃ αἰσθήσει).
Под „чувство“ може да се разбира и духовната опитност, опитното запознаване с дадена реалност, подобно на онова, което придобиваме, когато вкусим плод, който ни се предлага. По външния му вид ние вече знаем какъв е плодът, но истинския му вкус узнаваме едва след като го опитаме.
Такава опитност стои по-високо от знанието, защото знанието се отнася повече до формата, вида и цвета на предметите, докато опитността ни дава познание за самата същност на нещото. Любовта, за която апостолът говори тук, трябва не само да бъде позната, но и преживяна.
И тъй като познанието може да бъде самостоятелно дело на човека, а опитността се дава от Бога, Бог ни дава да вкусим и Неговата любов, като ни я дарява, апостолът смята за необходимо да моли Бога не само да даде на филипяните познание за любовта, но още повече, опитно запознаване с нея. За последното най-вече е необходима молитвата към Бога.