Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата,
Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата,
Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 1 – стих 3
Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда,
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 1 – стих 3
Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха,
Проф. А. П. Лопухин
Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата,
„Благословен Бог и Отец…“, вж. 2 Кор. 1:3. Апостолът най-напред говори в Еф. 1:3–6 за това, което Бог е извършил за християните в доисторическо време, или, може да се каже, от вечност.
Той ни е „благословил“, тоест определил ни е в Христа – Който тук се мисли като съществуващ преди Своето въплъщение, от самата вечност – за „всяко“ благословение, тоест за благословения, които засягат всички страни на нашето същество.
„Духовно“ означава принадлежащо към висшата, божествена, духовна област на битието. В Новия Завет думата „духовен“ обикновено се употребява, за да означи висшия, божествен произход на дадено явление.
„от небесата“, самото действие на благословението се е извършило на небето; срв. ст. 4: „преди създание мира“.