Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес,
Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес,
Деяния на светите Апостоли – глава 28 – стих 22
Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат.
Проф. А. П. Лопухин
„намерихме, че този човек е зараза“. Риторът представя нещата така, сякаш вече престъпността на Павел е проучена и доказана от обвинителите му. Според общото обвинение Павел е „язва“ на обществото, т.е. човек, който разнася вредна за обществото духовна зараза, под която се разбира християнското учение, което се разпространява бързо и обхваща с влиянието си всички наоколо.
По-конкретните обвинения са: 1) „подига бунтове“ сред юдеите в империята (използвана е думата „вселената“, срв. Лука 23:2-5, Деян. 17:6). Едно безспорно преувеличено обвинение, изкривяващо действителността. Подобно обвинение юдеите отправят и срещу Господ Иисус Христос (Лука 23:2, Деян. 17:2). 2) „водач на назорейската ерес“. Така наричали общността от последователи на Иисус от Назарет (срв. Мат. 2:23) – недостатъчно мотивирано и изяснено обвинение, което на практика показва единствено предубедеността и омразата към християнството. 3) „опита се да оскверни дори храма“ (в следващия 6. стих), за което също не се посочват доказателства (срв. Деян. 21 и сл., както и Деян. 24:13).