Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият.
Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият.
Трета книга Моисеева – Левит – глава 19 – стих 35
Не вършете неправда, кога съдите, кога мерите, кога теглите и кога измервате:
Пета книга Моисеева – Второзаконие – глава 17 – стих 10
и постъпи, според както ти кажат на мястото, което избере Господ (Бог твой, за да бъде призовано името Му там), и гледай да изпълниш всичко, на каквото те научат;
От Матея свето Евангелие – глава 23 – стих 27
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;
Проф. А. П. Лопухин
“Бог ще те удари”. Това е както укор, така и пророческо предсказание, че Бог ще отмъсти за нанесената обида. И наистина, няколко години по-късно, в началото на Юдейската война, Анания загива от ръката на сикариите като предател (Йосиф Флавий, „За Юдейската война“, II, 17, 9).
„Варосана стено!“ – образно изразяване на пустотата и низостта, които стоят зад привидното величие (подобно на израза „варосана гробница“ в Мат. 23:27), повредата на личността, лицемерието. Нарича го „варосана стена“, защото макар Анания да приемал светлия вид на човек, който уж защитава закона и съди според него, умът му бил пълен с беззаконие. Затова Павел го изобличава като лицемер, който само външно показва уважение към закона“ (блаж. Теофилакт).
Някои сравняват постъпката на Павел с подобен случай по време на съда на Спасителя и намират, че Павел показал пример, по-малко достоен за подражание, отколкото примерът на Спасителя. Така, блаж. Йероним, привеждайки укорителното изказване на Павел, си задава въпроса: „Къде е търпението на Спасителя, Който, бидейки воден като агнец на заколение, не отвори устата Си и така кротко попита ударилия Го: „Ако съм казал нещо лошо, покажи какво е лошото, а ако е добро, защо Ме биеш?“ Но кой ще се осмели да осъди действието на апостола, сравнявайки човешкото самообладание със самообладанието на Богочовека, Който, страдайки телом, стоеше над всяка плътска неправда и човешка слабост!“
Всъщност сравнението тук не е съвсем точно, което говори немалко в полза на Павел: Иисус Христос, на първо място, бе удрян не по заповед на Своите съдии. Ако беше иначе – ако ударите бяха нанесени по заповед на Каияфа – кой знае, може би и на него Спасителят щеше да посочи, че е неприлично да забравя достойнството си на първосвещеник и правата си на съдия? Освен това не трябва да се забравя, че Сам Господ, изобличавайки лицемерието и дързостта, често и Сам даваше свобода на Своя праведен гняв.
Също така трябва да имаме предвид, че Павел постъпва в този случай не като обикновен човек, а като Божий пратеник. А е известно, че пророците имаха правото да изобличават всички за техните престъпления (3 Цар. 18:18; 4 Цар. 3:13; Ис. 1:10–23; Йез. 21:25). Последвалите събития показаха, че неговият укор наистина е бил произнесен в пророчески дух. Ако някой се позове на Христовата заповед за подаване на дясната буза, когато те ударят по лявата (Мат. 5:39), не трябва да се забравя, че с това Господ изисква от Своите последователи само да се откажат от отмъщение, а не очаква от тях такова мълчание, което би подхранила дързостта на беззаконните хора.
Павел по-точно от всеки друг изпълняваше волята на Господа в това отношение, защото сам свидетелстваше за себе си: „Злословят ни – а ние благославяме; гонят ни – а ние търпим; хулят ни – а ние се молим“ (1 Кор. 4:12–13). Но в настоящия случай той не постъпва в противоречие с примера на Христос, Който също изобличи несправедливостта на онзи, който Го удари преди осъждането.
Ако изглежда, че Павел по-нататък сякаш се извинява за постъпката си, то това е за да премахне подозрението, че е нарушил закона, който заповядва да не се злослови първосвещеникът (Инокентий, еп. Херсонски).