А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона.
А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона.
Деяния на светите Апостоли – глава 22 – стих 3
аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 10 – стих 2
Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум.
Проф. А. П. Лопухин
“славеха Бога”, с което признали великото достойнство на извършеното от Павел сред езичниците. В същото време Иаков и презвитерите не скрили от него неблагоприятното мнение, което имали за него християните изсред юдеите, които считали, че обръщането към Евангелието не означава отмяна на формалностите и обрядите, предписани от Закона. Тези убеждения на “ревнителите на закона”, които изисквали особено внимание и постепенност при въвеждането им в сферата на християнската духовна свобода, повдигнали немалко предубеждения срещу Павел, който считал, че царството на закона вече е отминало и съветвал онези евреи, които били способни да достигнат до това разбиране, да живеят съвсем според Евангелието. Подобно развитие на християнството неминуемо предизвикало смущение и раздор сред юдеите, които трябвало да преодолеят инерцията, с която се стремили към своите изконни светини, обичаи и правила на Мойсеевия закон.
“виждаш, брате”. Израз на обич и приятелско благопожелание. “Колко десетки хиляди са повярвалите иудеи” не само от Йерусалим, но и сред тези от другите градове, които според обичая се стичали в Йерусалим по това време. Преди 20 години те са наброявали до 8000 души (Деян. 2:41, Деян. 4:4). Сега техният брой дава още по-голямо основание тяхното множество да се назове неопределно – „колко хиляди!“ (μυριάδες).
“всички са ревнители на Закона”. Макар че апостолският събор определил конкретни минимални изисквания към християните езичници, апостолите, както изглежда, дълго време все още допускали обичайното придържане на юдеите-християни към старозаветното богослужение, ръководени от мъдрата предпазливост, която признавал самият апостол на езичниците, когато, снизхождайки към „слабите“, признавал правото им да спазват определени обреди и убеждавал „силните“ да не съблазняват слабите чрез равнодушно нарушаване на изискванията на закона. Според преданието Яков, епископът на Йерусалим, бил строг законник, което допринесло много за това юдеите да приемат и да свикнат с новите за тях явления и вярвания на християнството.