„те се събираха в църква“. Имат се предвид общите богослужебни събрания на християните. „те се събираха в църква“. „поучаваха доста народ“. На гръцки език: διδάξαι ὄχλον ἱκανόν. Т.е. наставляваха и утвърждаваха новопокръстените в истините на вярата и правилата на християнския живот. Заслужава внимание, че проповедническата дейност на Савел тук е описана (макар и съвместно с Варнава) с думата „поучава“ (διδάξαι), която обикновено се използва само за апостолската проповед (Деян. 4:2, 18, 5:25, 28, 42; срв. Деян. 2:42). „поучаваха доста народ“....
„те се събираха в църква“. Имат се предвид общите богослужебни събрания на християните.
„те се събираха в църква“.
„поучаваха доста народ“. На гръцки език: διδάξαι ὄχλον ἱκανόν. Т.е. наставляваха и утвърждаваха новопокръстените в истините на вярата и правилата на християнския живот. Заслужава внимание, че проповедническата дейност на Савел тук е описана (макар и съвместно с Варнава) с думата „поучава“ (διδάξαι), която обикновено се използва само за апостолската проповед (Деян. 4:2, 18, 5:25, 28, 42; срв. Деян. 2:42).
„поучаваха доста народ“.
„първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни“. Дотогава последователите на Господа са се наричали ученици, братя, вярващи и пр. На две места в Новия Завет (Деян. 26:28 и 1 Петр. 4:16) това название се използва от хора, които не са били в Църквата. Това говори, че даването на името християни едва ли се дължи на самите християни. Съмнително е то да е дошло и от страна на юдеите, които не биха се решили да дадат свещеното за тях име Христос (превод на еврейското Месия) на последователите на Този, Когото не считали за такъв. Следователно остава с най-голяма вероятност да предположим, че названието християни е било дадено на вярващите от антиохийските езичници. Те не познавали догматическото и религиозно-историческо значение на името Месия, и приемали неговия гръцки превод (Христос) за собствено име, като така именували и партията на Неговите последователи. Новото име било особено успешно, защото обединило в едно всички изповядващи новата вяра – както дошлите от средите на евреите, така и тези от езичниците, които познали християнството напълно независимо от юдаизма.
„първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни“.
Проф. А. П. Лопухин
„те се събираха в църква“. Имат се предвид общите богослужебни събрания на християните.
„те се събираха в църква“.
„поучаваха доста народ“. На гръцки език: διδάξαι ὄχλον ἱκανόν. Т.е. наставляваха и утвърждаваха новопокръстените в истините на вярата и правилата на християнския живот. Заслужава внимание, че проповедническата дейност на Савел тук е описана (макар и съвместно с Варнава) с думата „поучава“ (διδάξαι), която обикновено се използва само за апостолската проповед (Деян. 4:2, 18, 5:25, 28, 42; срв. Деян. 2:42).
„поучаваха доста народ“.
„първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни“. Дотогава последователите на Господа са се наричали ученици, братя, вярващи и пр. На две места в Новия Завет (Деян. 26:28 и 1 Петр. 4:16) това название се използва от хора, които не са били в Църквата. Това говори, че даването на името християни едва ли се дължи на самите християни. Съмнително е то да е дошло и от страна на юдеите, които не биха се решили да дадат свещеното за тях име Христос (превод на еврейското Месия) на последователите на Този, Когото не считали за такъв. Следователно остава с най-голяма вероятност да предположим, че названието християни е било дадено на вярващите от антиохийските езичници. Те не познавали догматическото и религиозно-историческо значение на името Месия, и приемали неговия гръцки превод (Христос) за собствено име, като така именували и партията на Неговите последователи. Новото име било особено успешно, защото обединило в едно всички изповядващи новата вяра – както дошлите от средите на евреите, така и тези от езичниците, които познали християнството напълно независимо от юдаизма.
„първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни“.