Че видението на Савел не било халюцинация, предизвикана от вътрешна борба и насоката на мислите му, става ясно от факта, че то било усетено и от спътниците на Савел. Светлината озарила всички, за да могат тези, които са с него, да свидетелстват за това явление. Но тя ослепява само Павел, за да не си помислят, че това е обикновено и сякаш случайно нещастие, а да се открие, че то е изцяло дело на Божествения промисъл“ (блажени Теофилакт). Освен светлината спътниците...
Че видението на Савел не било халюцинация, предизвикана от вътрешна борба и насоката на мислите му, става ясно от факта, че то било усетено и от спътниците на Савел. Светлината озарила всички, за да могат тези, които са с него, да свидетелстват за това явление. Но тя ослепява само Павел, за да не си помислят, че това е обикновено и сякаш случайно нещастие, а да се открие, че то е изцяло дело на Божествения промисъл“ (блажени Теофилакт). Освен светлината спътниците чуват и гласа на Говорещия, макар и да не се удостояват да Го видят.
В Деян. 22:9 се казва, че спътниците на Павел „не чуха гласа на Оногова, Който говореше”. Как да примирим изглеждащото противоречие на тези две места в разказа на дееписателя, в едното от които се говори за чуване, а в другото – за нечуване на гласа? Очевидно е, че тук трябва да различаваме чуване от слушане. Докато Савел не само чул, но и разбрал чутото, познал и Говорещия, както и казаното, неговите спътници чули само звука на гласа, не разбирайки нищо от чутото. Друг любопитен пример за подобно нееднакво възприятие на звуците има при Йоан 12:28, 29.
Проф. А. П. Лопухин
Че видението на Савел не било халюцинация, предизвикана от вътрешна борба и насоката на мислите му, става ясно от факта, че то било усетено и от спътниците на Савел. Светлината озарила всички, за да могат тези, които са с него, да свидетелстват за това явление. Но тя ослепява само Павел, за да не си помислят, че това е обикновено и сякаш случайно нещастие, а да се открие, че то е изцяло дело на Божествения промисъл“ (блажени Теофилакт). Освен светлината спътниците чуват и гласа на Говорещия, макар и да не се удостояват да Го видят.
В Деян. 22:9 се казва, че спътниците на Павел „не чуха гласа на Оногова, Който говореше”. Как да примирим изглеждащото противоречие на тези две места в разказа на дееписателя, в едното от които се говори за чуване, а в другото – за нечуване на гласа? Очевидно е, че тук трябва да различаваме чуване от слушане. Докато Савел не само чул, но и разбрал чутото, познал и Говорещия, както и казаното, неговите спътници чули само звука на гласа, не разбирайки нищо от чутото. Друг любопитен пример за подобно нееднакво възприятие на звуците има при Йоан 12:28, 29.