В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите * ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.
В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите * ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
„В тия дни“ – неопределено хронологично указание, даващо във всеки случай основание да се заключи, че описваните събития не са били толкова отдалечени от предхождащите.
„В тия дни“
„между Елинистите… против Евреите..“. т.е. между християните елинистите и евреите. „Елинистите“ са юдеи, живеещи в различните страни на езическия (гръко-римския) свят, говорещи на разпространения тогава гръцки език. Мнозина от тях били прозелити, т.е. езичници, приели юдейската вяра. Понякога елинистите се преселвали от езическите страни, за да живеят в Палестина и Йерусалим, и във всеки случай смятали за свой дълг да пътуват до Йерусалим за празниците, като оставали там за по-дълго или по-кратко време, а понякога оставали и по-дълго заради търговските си и други дела. Много от тях също така приели християнството, бидейки напълно подготвени за това.
„между Елинистите… против Евреите..“.
Под названието „евреи“ тук се разбират християни от коренните постоянни евреи, местни жители на Палестина, които говорели еврейски език.
„При разделяне всекидневните дажби..“. В гръцкия оригинал: ἐν τῇ διακονίᾳ τῇ καθημερινῇ, в славянския превод: „во вседневном служении…“. Както се вижда от текста по-нататък, това е била служба на „трапезите“, тоест снабдяване на нуждаещите се с храна и с други потребности по време на общите трапези (Деян. 2:46), които вероятно се устройвали в различните части на града, в обществените места на събранията на християните. На елинистите им изглеждало, че техните вдовици са пренебрегвани. Това пренебрежение, разбира се, не се дължало на самите апостоли, а очевидно на подчинените им непосредствени уредници на тази дейност. Свети Йоан Златоуст предполага също така, че „това ставало не от недоброжелателство, но от невнимание по множеството народ…, защото в такъв случай не може да няма затруднения“.
„При разделяне всекидневните дажби..“.
Възможно е, тук да се е проявил духът на известно превъзнасяне пред елинистите, които са били в по-близък контакт с нечистата езическа среда, който дух на превъзнасяне не могъл да изглади, както се вижда, дори високият дух на християнството в първата община в Йерусалим. Каквото и да била причината, пренебрежението към елинистките вдовици е било налице и това предизвикало недоволство, което било по-опасно отколкото гоненията от външните и затова апостолите толкова мъдро го отстраняват от корен в самото начало.