„Езици, като че огнени“. Както шумът бил без вятър, така и езиците били без огън, само приличали на огнени. „Прекрасно казва: като че огнени, като че вятър, за да не си помислиш ти нещо чувствено за Духа (Теофил, свети Йоан Златоуст). Шумът бил знак за потвърждение за слуха, че Светият Дух е слязъл, а езиците – за зрението. И едното, и другото възвисило апостолите и ги подготвило за величието на събитието и неговото въздействие върху душата, която всъщност била главният...
„Езици, като че огнени“. Както шумът бил без вятър, така и езиците били без огън, само приличали на огнени. „Прекрасно казва: като че огнени, като че вятър, за да не си помислиш ти нещо чувствено за Духа (Теофил, свети Йоан Златоуст).
Шумът бил знак за потвърждение за слуха, че Светият Дух е слязъл, а езиците – за зрението. И едното, и другото възвисило апостолите и ги подготвило за величието на събитието и неговото въздействие върху душата, която всъщност била главният обект на чудото на обещаното кръщение с Дух Свети и с огън.
„Езици, които се разделяха“ – διαμεριζόμεναι γλῶσσαι – по-точно: „разделени езици“. Впечатлението от момента на слизането на Свети Дух очевидно било, че от някакъв невидим, но близък източник внезапно се надигнал шум, който изпълнил къщата, и изведнъж започнали да се отделят като че огнени езици, които се разделили между всички присъстващи – така че се усещал един и същ общ източник на всички тях.
Шумът от небето също така бил знак за могъществото на силата на Свети Дух, предадена на апостолите („сила отгоре“, вж. Лука 24:49), а езиците – пламенността на проповедта, която трябвало да служи като единствено оръжие за покоряването на света в подножието на Христовия кръст. В същото време езиците са били точно обозначение на промяната, която се извършила в душите на апостолите, изразила се в неочаквано почувстваната от тях способност да говорят на други езици.
По какъв начин, кога и къде е бил даден древният закон? – След гибелта на египтяните, в пустинята, на планината Синай, в огън и дим, излизащи от планината, при тръбен звук, сред гръм и мълнии, след влизането на Моисея в самата тъмнина. А в Новия завет не е така. Там всичко произлязло при дълбока тишина: не в пустиня, не на планина, не сред дим и мрак, тъмнина и буря, а след настъпването на деня, в един дом, когато всички седели...
По какъв начин, кога и къде е бил даден древният закон? – След гибелта на египтяните, в пустинята, на планината Синай, в огън и дим, излизащи от планината, при тръбен звук, сред гръм и мълнии, след влизането на Моисея в самата тъмнина. А в Новия завет не е така. Там всичко произлязло при дълбока тишина: не в пустиня, не на планина, не сред дим и мрак, тъмнина и буря, а след настъпването на деня, в един дом, когато всички седели заедно. За човеци груби и необуздани били нужни неща, които произвеждали външно впечатление: пустиня, планина, дим, тръбен звук и други подобни; за човеци пък по-възвишени, по-покорни и застанали по-високо от чувствените понятия, нямало нужда от нищо подобно. Ако пък и над апостолите имало шум, това било не заради тях, а заради присъстващите юдеи, заради които се появили и огнени езици.
Проф. А. П. Лопухин
„Езици, като че огнени“. Както шумът бил без вятър, така и езиците били без огън, само приличали на огнени. „Прекрасно казва: като че огнени, като че вятър, за да не си помислиш ти нещо чувствено за Духа (Теофил, свети Йоан Златоуст).
Шумът бил знак за потвърждение за слуха, че Светият Дух е слязъл, а езиците – за зрението. И едното, и другото възвисило апостолите и ги подготвило за величието на събитието и неговото въздействие върху душата, която всъщност била главният обект на чудото на обещаното кръщение с Дух Свети и с огън.
„Езици, които се разделяха“ – διαμεριζόμεναι γλῶσσαι – по-точно: „разделени езици“. Впечатлението от момента на слизането на Свети Дух очевидно било, че от някакъв невидим, но близък източник внезапно се надигнал шум, който изпълнил къщата, и изведнъж започнали да се отделят като че огнени езици, които се разделили между всички присъстващи – така че се усещал един и същ общ източник на всички тях.
Шумът от небето също така бил знак за могъществото на силата на Свети Дух, предадена на апостолите („сила отгоре“, вж. Лука 24:49), а езиците – пламенността на проповедта, която трябвало да служи като единствено оръжие за покоряването на света в подножието на Христовия кръст. В същото време езиците са били точно обозначение на промяната, която се извършила в душите на апостолите, изразила се в неочаквано почувстваната от тях способност да говорят на други езици.