„всички се изпълниха с Дух Светий“. Свети Григорий Богослов (ІѴ, 16) казва: „Светият Дух действал първо в ангелските и небесни сили…, след това в отците и пророците.., а накрая действал в Христовите ученици , и то в тях трикратно – според мярата на тяхната възприемчивост и в три различни времена: преди Христовото прославяне чрез страданието, след Неговата прослава чрез Възкресението и след Неговото възнесение на небето (Деян.3:21). Както показва първото – очистването от болести и духове, което станало, разбира се,...
„всички се изпълниха с Дух Светий“. Свети Григорий Богослов (ІѴ, 16) казва: „Светият Дух действал първо в ангелските и небесни сили…, след това в отците и пророците.., а накрая действал в Христовите ученици , и то в тях трикратно – според мярата на тяхната възприемчивост и в три различни времена: преди Христовото прославяне чрез страданието, след Неговата прослава чрез Възкресението и след Неговото възнесение на небето (Деян.3:21). Както показва първото – очистването от болести и духове, което станало, разбира се, не без Духа; също така след завършека на домостроителството – духването на Христос, което очевидно било Божествено вдъхновение, и накрая [действието Му се проявило в] сегашното разделение на огнените езици… Но първото не било ясно, второто било по-явно, а сегашното било съвършено: защото вече не с действие, както преди, но по същество с присъствие, – както би казал някой – „съпребивава и съжителства Духът“.
„както Духът им даваше да изговарят“. Като обяснява това, свети Кирил Йерусалимски казва: „Петър и Андрей, галилейците, говорят на персийски и мидийски, Йоан и другите апостоли говорят на всички езици с дошлите измежду езичниците. Светият Дух ги научава едновременно на много езици, които обучаваните от Него въобще не знаели. Това е Божествена сила! Какво сравнение може да има между дълговременното тяхно незнание и между тази всеобхватна, многостранна, необичайна, внезапна сила да говорят на всички езици“.
Свети Теофилакт поучава така: „Защо апостолите са получили дара на езиците преди другите дарове? Защото трябвало да се разпръснат по всички страни; и както по времето на стълпотворението единият език се разделил на много езици, така сега множеството езици се съединили в един човек, и един и същ човек, по внушението на Светия Дух, започнал да говори и на персийски, и на римски, и на индийски, и на много други езици. Този дар се наричал „дар на езиците“, защото апостолите можели да говорят на много езици“.
Свети Ириней (починал през 202 г.) казва за мнозина, още по негово време живеещи християни, които имат „пророчески дарове, говорят на разни езици (παντοδαπαῖς γλώσσαις), откриват тайните на човешкото сърце за назидание и обясняват Божиите тайни“ (Срещу ересите, V, 6).
В Събеседванията за живота на италийските отци, съчинение на свети Григорий Двоеслов, се споменава за един юноша Арментарий, който говорел на чужди езици, без да ги е учил. Следи от древността за това, как е бил разбиран дарът на езиците в собствен смисъл, може да се види и във факта, че Филострат, описвайки живота на Аполоний Тиански, когото искал да противопостави на Иисус Христос, отбелязва за него, че той знаел не само всички човешки езици, но и езика на животните. В църковната история има и по-късни примери на чудотворно разбиране на чужди езици, например при Ефрем Сирин.
Проф. А. П. Лопухин
„всички се изпълниха с Дух Светий“. Свети Григорий Богослов (ІѴ, 16) казва: „Светият Дух действал първо в ангелските и небесни сили…, след това в отците и пророците.., а накрая действал в Христовите ученици , и то в тях трикратно – според мярата на тяхната възприемчивост и в три различни времена: преди Христовото прославяне чрез страданието, след Неговата прослава чрез Възкресението и след Неговото възнесение на небето (Деян.3:21). Както показва първото – очистването от болести и духове, което станало, разбира се, не без Духа; също така след завършека на домостроителството – духването на Христос, което очевидно било Божествено вдъхновение, и накрая [действието Му се проявило в] сегашното разделение на огнените езици… Но първото не било ясно, второто било по-явно, а сегашното било съвършено: защото вече не с действие, както преди, но по същество с присъствие, – както би казал някой – „съпребивава и съжителства Духът“.
„както Духът им даваше да изговарят“. Като обяснява това, свети Кирил Йерусалимски казва: „Петър и Андрей, галилейците, говорят на персийски и мидийски, Йоан и другите апостоли говорят на всички езици с дошлите измежду езичниците. Светият Дух ги научава едновременно на много езици, които обучаваните от Него въобще не знаели. Това е Божествена сила! Какво сравнение може да има между дълговременното тяхно незнание и между тази всеобхватна, многостранна, необичайна, внезапна сила да говорят на всички езици“.
Свети Теофилакт поучава така: „Защо апостолите са получили дара на езиците преди другите дарове? Защото трябвало да се разпръснат по всички страни; и както по времето на стълпотворението единият език се разделил на много езици, така сега множеството езици се съединили в един човек, и един и същ човек, по внушението на Светия Дух, започнал да говори и на персийски, и на римски, и на индийски, и на много други езици. Този дар се наричал „дар на езиците“, защото апостолите можели да говорят на много езици“.
Свети Ириней (починал през 202 г.) казва за мнозина, още по негово време живеещи християни, които имат „пророчески дарове, говорят на разни езици (παντοδαπαῖς γλώσσαις), откриват тайните на човешкото сърце за назидание и обясняват Божиите тайни“ (Срещу ересите, V, 6).
В Събеседванията за живота на италийските отци, съчинение на свети Григорий Двоеслов, се споменава за един юноша Арментарий, който говорел на чужди езици, без да ги е учил. Следи от древността за това, как е бил разбиран дарът на езиците в собствен смисъл, може да се види и във факта, че Филострат, описвайки живота на Аполоний Тиански, когото искал да противопостави на Иисус Христос, отбелязва за него, че той знаел не само всички човешки езици, но и езика на животните. В църковната история има и по-късни примери на чудотворно разбиране на чужди езици, например при Ефрем Сирин.