Деяния на светите Апостоли – глава 1 – стих 5

„защото Иоан кръщава с вода“. В славянския превод „яко Иоанн убо крестил есть водою“. В гръцкия текст „ότι Ιωάννης…“. Тук ότι се намира в очевидна връзка с предходното ἠκούσατε, пояснително свързвайки двете изречения, които би трябвало да бъдат преведени така: „да чакате обещанието на Отца, което чухте от Мене, а именно: че Иоан кръщаваше с вода, а вие…“ и т. н.

Преводът със „защото“, избран да предаде гръцкото ότι, е неправилен; ако присъства μέν (ότι Ιωάννης μέν), то е напълно излишно, тъй като μέν…δέ са непреводими частици. Всъщност ότι предполага пряка връзка с по – нататъшното „ще бъдете кръстени“. В такъв случай изразът „Иоан кръщава с вода“ получава значението на обикновена добавка на дееписателя, която не се подразбира в израза на Господа „еже слышасте“. Към такова разбиране на нещата подтиква фактът, че в Евангелието тези думи не се приписват на самия Господ, а само на Йоан (Лука 3:16; Иоан 1:33 и парал.), макар че те, разбира се, биха могли да бъдат казани и от Самия Господ, не всички думи на Когото, както знаем, са влезли в Евангелието.

„ще бъдете кръстени с Дух Светий“. Изразът „ще се кръстите с Дух Светий“ съотнесен с кръщението с вода, означава цялостно изпълване с даровете на Светия Дух, сякаш потапяне в Неговата очистваща и оживяваща благодат. В такъв дух разсъждава св. Кирил Йерусалимски: „това не е частна благодат, а всесъвършена сила, понеже както потапящият се и кръщаващият се във водите отвсякъде се обкръжава с вода, така и с Духа те са били кръстени всецяло; но водата умива външността, а Духът, без да изключва нищо, кръщава всичко до вътрешността на самата душа. И на какво да се чудим? … Ако огънят, влизайки във вътрешността на грубото желязо, превръща целия негов състав в огън и студеното се разтапя, черното започва да свети; и ако огънят, бидейки вещество и прониквайки във веществото на желязото, действа така безпрепятствено, то на какво да се учудваме, ако Светият Дух влиза във вътрешността на самата душа?»

„Не след много дни от днес“ –пак неточен превод на гръцкото ου μετά πολλάς ταύτας ημέρας, в славянския превод „не по мнозех сих днех“, което означава, след немного дни или немного дни след това. Всъщност събитието е станало точно след десет дни. Толкова отсъдил Господ на Своите апостоли да чакат Обещания Утешител. Не повече и не по-малко. Не повече, защото по-нататъшното удължаване на дните на очакването би уморило чакащите и би позволило разсейване и невнимание в душите им, което би направило по-малко плодотворен тихият полъх и почиване на Божия Дух върху тях. Не по-малко – защото преждевременното прекратяване на дните на очакването би оставило душите на мнозина недостатъчно жадни за Утешителя, в недостатъчно зряло съзнание за важността на предстоящото, те не биха оценили достатъчно скъпоценността и утешителността на Идващия, което също би отслабило силата и значението на пришествието на Божия Дух.