на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;
на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;
От Матея свето Евангелие – глава 28 – стих 7
и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви.
От Марка свето Евангелие – глава 16 – стих 14
Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
Проф. А. П. Лопухин
„след Своето страдание“ – т.е. след мъченията и Неговата смърт, с която завършили и Неговите страдания.
„с много верни доказателства“, – т.е. доказателства, че Той действително е възкръснал, в което и самите апостоли в началото не са могли и не са смеели да повярват; че е възкръснал действително Той Самият – разпнатият и умрелият, а не друг, който Го е заместил; че не е Неговото привидение, а е Той Самият – истински и станал отново жив сред тях, заради което ял пред тях и дори бил докоснат от ръката на Тома. После пък в течение на 40 дни отново продължил Своята проповед за Царството Божие. Всичко това, което било толкова непонятно и неправдоподобно за апостолите, се оказало съгласно с Божествените писания, за разбирането на които Възкръсналият от мъртвите Господ им отворил ума, откривайки в тези писания цялото множество доказателства за вярата в Него, като истински Син Божи, достоен за вярата на всички народи.
„през четирийсет дена“. Това точно указание на пребиваването на Възкръсналия Господ на земята след възкресението се намира само на това място в книгата Деяния. Евангелските разкази на Марк и Лука не дават никакви указания за това време и говорят само за възнесението на Господ много накратко, в общата връзка с предходните събития. А двамата други евангелисти, Матей и Йоан, въобще не споменават за възнесението. Това прави разглежданото място на книгата Деяния на апостолите много ценно, тъй като допълва такива важни страни на последните евангелски събития.
„за царството Божие“, т.е. за всичко, което се отнасяло до новия живот на хората, изкупени от страданията на Спасителя и призвани да образуват новото Царство Божие, Царството на Месията, Царството на новия Израил, Църквата на Христос. Колко много Христовите ученици са се нуждаели от това и колко малко са били все още навлезли в тези тайни на истинското Божие царство, се доказва от това, което следва в стих 6. Но пълното посвещаване на Христовите апостоли в тайните на Божието царство и превръщането им в достойни негови вестители и разпространители е последвало, след като Светият Дух е слязъл върху тях (Иоан 16:12 – 13), според обещанието на Господа.