Това име, макар и с известна разлика в правописа – סבא (Себа) и שבא (Шеба), се среща в тази генеалогия още веднъж при изброяването на потомците на Сим. Оттук възниква трудността да се разграничат и определят териториите на едните и другите савейци. Най-близко до истината, изглежда, е свидетелството на Йосиф Флавий, който поставя местоживеенето на кушитска Сава в Северна Нубия, в областта Мерое (Юдейски древности 2:10, 2). Това обаче никак не изключва предположението, че преди преселването си в Африка тези...
Това име, макар и с известна разлика в правописа – סבא (Себа) и שבא (Шеба), се среща в тази генеалогия още веднъж при изброяването на потомците на Сим. Оттук възниква трудността да се разграничат и определят териториите на едните и другите савейци. Най-близко до истината, изглежда, е свидетелството на Йосиф Флавий, който поставя местоживеенето на кушитска Сава в Северна Нубия, в областта Мерое (Юдейски древности 2:10, 2). Това обаче никак не изключва предположението, че преди преселването си в Африка тези савейци са обитавали някъде в Азия, например в Йемен или Южна Арабия, както смята блажени Йероним. Свещеното Писание благоприятства и двете гледища, когато, от една страна, нарича Сава далечна южна страна (Пс. 71:10; Ис. 43:3; 45:14), а от друга, я свързва със земята Куш, или Етиопия.
Хавила
Според ясните свидетелства на класическите автори, между които Птолемей, Плиний, Марциал и др., хавлотеите населявали африканския бряг, граничещ с протока Баб ел-Мандеб. Йосиф Флавий (Юдейски древности 1:6, 2) ги отъждествява с гетулите, които живеели по оазисите на Либийската пустиня. Но също толкова важни свидетелства на Библията (Бит. 2:11; 25:18) ни подтикват да търсим тази земя в пределите на Тигър и Ефрат. Най-доброто съгласуване на тези свидетелства е предположението, че са съществували две страни със същото название и население: едната – азиатска, която е била мястото на първоначалното обитаване, а другата – африканска, възникнала вследствие на по-късна емиграция. Така тук се повтаря същата история, както със земята „Куш“ и страната „Сава“, когато колонията и метрополията носят едно и също име и често дори разменят ролите си.
Савта
Според предположението на Йосиф Флавий с това име се обозначавал народът „астабари“, който населявал онази част на Етиопия, която днес се нарича Атбара, а в древността се наричала Астабар. Според мнението на Птолемей обаче и тук се има предвид Сабота, или Саббата, главният град на Щастлива Арабия.
и Савтеха
Според Псевдо-Йонатановия таргум това е една от провинциите, добре известна от древноегипетските паметници, където се среща под формата Субаток. Тя се намирала на източния бряг на Персийския залив, в областта Кармания.
Раама. Синове на Раама: Шева и Дедан
За определянето на Раама и неговите синове най-много помага пророк Йезекиил, който говори за търговците на Сава и Рамма и за търговията на Дедан (Йез. 27:18, 22; 38:13), която всички тези народности водели с Тир, столицата на Финикия. По тези признаци учените смятат, че трите споменати народа са обитавали приморската област на Арабия, прочута със своите природни богатства и предлагаща всички удобства за развитие на търговията.
В Свещеното Писание има и по-конкретни указания за Сава като главен град на Щастлива Арабия (3 Цар. 10:1; Йов 1:15; 6:19; Пс. 71:10; Ис. 60:6; Йер. 6:20; Йез. 27:22; Йоил 3:8), както и за Дедан, разположен на брега на Персийския залив (Ис. 21:13; Йер. 49:8; 25:13; 27:15). Възможно е библейският Дедан да се е намирал на същото място, където е и съвременният Даден.
Така целият род на хушитите заел южната част на Арабия, източния бряг на Африка и северната част на Персийския залив. При това много от племената на този род отделяли значителни части от своя състав за преселване в пределите на Африка, благодарение на което се получавали по две съименни и едноименни страни: едната – в Азия, другата – в Африка.
Проф. А. П. Лопухин
Това име, макар и с известна разлика в правописа – סבא (Себа) и שבא (Шеба), се среща в тази генеалогия още веднъж при изброяването на потомците на Сим. Оттук възниква трудността да се разграничат и определят териториите на едните и другите савейци. Най-близко до истината, изглежда, е свидетелството на Йосиф Флавий, който поставя местоживеенето на кушитска Сава в Северна Нубия, в областта Мерое (Юдейски древности 2:10, 2). Това обаче никак не изключва предположението, че преди преселването си в Африка тези савейци са обитавали някъде в Азия, например в Йемен или Южна Арабия, както смята блажени Йероним. Свещеното Писание благоприятства и двете гледища, когато, от една страна, нарича Сава далечна южна страна (Пс. 71:10; Ис. 43:3; 45:14), а от друга, я свързва със земята Куш, или Етиопия.
Хавила
Според ясните свидетелства на класическите автори, между които Птолемей, Плиний, Марциал и др., хавлотеите населявали африканския бряг, граничещ с протока Баб ел-Мандеб. Йосиф Флавий (Юдейски древности 1:6, 2) ги отъждествява с гетулите, които живеели по оазисите на Либийската пустиня. Но също толкова важни свидетелства на Библията (Бит. 2:11; 25:18) ни подтикват да търсим тази земя в пределите на Тигър и Ефрат. Най-доброто съгласуване на тези свидетелства е предположението, че са съществували две страни със същото название и население: едната – азиатска, която е била мястото на първоначалното обитаване, а другата – африканска, възникнала вследствие на по-късна емиграция. Така тук се повтаря същата история, както със земята „Куш“ и страната „Сава“, когато колонията и метрополията носят едно и също име и често дори разменят ролите си.
Савта
Според предположението на Йосиф Флавий с това име се обозначавал народът „астабари“, който населявал онази част на Етиопия, която днес се нарича Атбара, а в древността се наричала Астабар. Според мнението на Птолемей обаче и тук се има предвид Сабота, или Саббата, главният град на Щастлива Арабия.
и Савтеха
Според Псевдо-Йонатановия таргум това е една от провинциите, добре известна от древноегипетските паметници, където се среща под формата Субаток. Тя се намирала на източния бряг на Персийския залив, в областта Кармания.
Раама. Синове на Раама: Шева и Дедан
За определянето на Раама и неговите синове най-много помага пророк Йезекиил, който говори за търговците на Сава и Рамма и за търговията на Дедан (Йез. 27:18, 22; 38:13), която всички тези народности водели с Тир, столицата на Финикия. По тези признаци учените смятат, че трите споменати народа са обитавали приморската област на Арабия, прочута със своите природни богатства и предлагаща всички удобства за развитие на търговията.
В Свещеното Писание има и по-конкретни указания за Сава като главен град на Щастлива Арабия (3 Цар. 10:1; Йов 1:15; 6:19; Пс. 71:10; Ис. 60:6; Йер. 6:20; Йез. 27:22; Йоил 3:8), както и за Дедан, разположен на брега на Персийския залив (Ис. 21:13; Йер. 49:8; 25:13; 27:15). Възможно е библейският Дедан да се е намирал на същото място, където е и съвременният Даден.
Така целият род на хушитите заел южната част на Арабия, източния бряг на Африка и северната част на Персийския залив. При това много от племената на този род отделяли значителни части от своя състав за преселване в пределите на Африка, благодарение на което се получавали по две съименни и едноименни страни: едната – в Азия, другата – в Африка.