Тъй като Иафет, съдейки по предходния контекст, не е бил най-старият, а напротив, най-младият син на Ной, то битиеписецът, започвайки своята таблица на народите с неговото потомство, очевидно е имал не хронологична, а някаква друга цел. Най-вероятно това е същата цел, към която насочва и предходното пророчество на Ной за блестящата съдба на Иафетовото потомство, на което се предричат и количествено преимущество, и качествено превъзходство над всички потомци на децата на другите родоначалници на човечеството след потопа. Гомер С народността,...
Тъй като Иафет, съдейки по предходния контекст, не е бил най-старият, а напротив, най-младият син на Ной, то битиеписецът, започвайки своята таблица на народите с неговото потомство, очевидно е имал не хронологична, а някаква друга цел. Най-вероятно това е същата цел, към която насочва и предходното пророчество на Ной за блестящата съдба на Иафетовото потомство, на което се предричат и количествено преимущество, и качествено превъзходство над всички потомци на децата на другите родоначалници на човечеството след потопа.
Гомер
С народността, обозначена с това име, още веднъж се срещаме в Библията у пророк Йезекиил, който я описва като съседна на Тувал и Мешех (Йез. 38:6) и на цял ред други народности, населявали Северна Сирия и Мала Азия. „Името гимераи – народ, е намерено в клинописните надписи на Ашурбанипал“. Повечето авторитетни екзегети ги отъждествяват с класическите кимерийци (Одисея 4:11; 11:13–19), които населявали бреговете на Каспийско и Аралско море и оттам впоследствие се разселили на запад, в пределите на Северна Германия – кимври и тевтони, и на Британските острови. Някои свързват с името на кимерийците – Гомер, названието „Крим“.
Магог
У същия пророк Йезекиил представителите на това племе се явяват като опитни и изкусни стрелци (Йез. 38:2; Йез. 39:6), а самото племе също се поставя в съседство с гореспоменатото, но малко по̀ на север. Поради това мнозинството изследователи са склонни да виждат тук указание за скитите, обитавали по бреговете на Азовско море и в пределите на Кавказ; някои пък смятат Магог за арменците. В Апокалипсиса образите на Гог и Магог служат като олицетворение на две богоборчески сили, които преди пришествието на антихриста ще сключат съюз помежду си за борба против Христос и Неговата Църква (Откр. 20:7–10).
Бохарт вижда името Гог или Магог в името на Кавказ, който колхидците и арменците наричали Гог-Хазан – „Гогова крепост“. Магог, по всяка вероятност, са туранците – у калмиците се срещат подобни названия на местности, според Властов. В съдбата на тези скити се изпълнило и пророчеството на Йезекиил за гибелта им в долината на „полчището на Гог“ (Йез. 39:11), когато те претърпели страшно поражение в областта на Палестина от войската на Псаметих и от разразили се сред тях смъртоносни болести, за което свидетелства Херодот (кн. I, 105–106).
Мадай
С това име, според съгласното свидетелство на свещените книги на Персия и Индия, подкрепено от асирийските надписи, се наричали първобитните арийци, живели в Западна Азия, именно в Мидия. Оттам по-голямата част от тях с течение на времето се преселила на изток и получила названието индийци, а по-малката останала на място и запазила името мидийци. За родството на мидийците с персите и изобщо с арийците говори и пророк Даниил (Дан. 5:28).
Иаван
Не по-малко, ако не и още по-определено, е и това име. В хетските надписи то се среща във формата Yevanna, в паметниците от епохата на Дарий Хистасп като Iavana, в санскрит – Iavana, в древноперсийски – Iuna. То сочи към гърците, преди всичко към йонийците, а оттам и към всички останали гърци. Намек за подобно обозначаване на гърците има и на други места в Свещеното Писание (Ис. 66:19; Йез. 27:13).
Елиса
Това име в повечето преводи е поставено не сред синовете, а сред внуците на Иафет, където то се повтаря и в нашия превод. А тъй като, както ще видим по-нататък, то също означава гърци, вероятно с това се обяснява споменаването му тук наред с Иаван.
Тувал, Мешех
Както в книга Битие, така и на други места в Свещеното Писание тези два народа обикновено се свързват и заедно се изобразяват като подвластни на Гог (Йез. 38:2; Йез. 39:1). Веднъж обаче те се свързват с Иаван (Йез. 27:13), а на още две места местоживеенето им се определя на север от Палестина. В аналите на асирийските царе често се споменават Muski и Tabal като две съседни народности, населяващи Киликия, а Херодот говори за тибарени или ибериани – иберийци – и мосхи, живели в съседство с Колхида. Учените смятат, че първоначално и двете народности са обитавали горното течение на Тигър и Ефрат, между Мидия и Скития, т.е. в Колхида и Иберия, разположени в южната част на съвременен Кавказ. Тувал предположително са иберите или грузинците.
и Тирас
Повечето екзегети смятат, че това име представлява най-древната, съкратена, а може би и по-късно повредена от преписвачите, форма на името „траки“, клон от пеласгийското население, групирало се около бъдещия град Тира в Мала Азия. Предполага се, че в далечната праисторическа епоха това племе е проникнало в Европа, населило е Елада и отчасти Италия. В древноегипетските паметници Turasch обикновено се свързва с Masnuash, подобно на библейското съчетание „Тувал и Мешех“. Според Кнобел и Ленорман библейският Тирас е същото, което са класическите „тирени“ – най-древното пеласгийско население първо на древна Лидия и Финикия, оттам на Гърция и накрая на Италия.
Проф. А. П. Лопухин
Тъй като Иафет, съдейки по предходния контекст, не е бил най-старият, а напротив, най-младият син на Ной, то битиеписецът, започвайки своята таблица на народите с неговото потомство, очевидно е имал не хронологична, а някаква друга цел. Най-вероятно това е същата цел, към която насочва и предходното пророчество на Ной за блестящата съдба на Иафетовото потомство, на което се предричат и количествено преимущество, и качествено превъзходство над всички потомци на децата на другите родоначалници на човечеството след потопа.
Гомер
С народността, обозначена с това име, още веднъж се срещаме в Библията у пророк Йезекиил, който я описва като съседна на Тувал и Мешех (Йез. 38:6) и на цял ред други народности, населявали Северна Сирия и Мала Азия. „Името гимераи – народ, е намерено в клинописните надписи на Ашурбанипал“. Повечето авторитетни екзегети ги отъждествяват с класическите кимерийци (Одисея 4:11; 11:13–19), които населявали бреговете на Каспийско и Аралско море и оттам впоследствие се разселили на запад, в пределите на Северна Германия – кимври и тевтони, и на Британските острови. Някои свързват с името на кимерийците – Гомер, названието „Крим“.
Магог
У същия пророк Йезекиил представителите на това племе се явяват като опитни и изкусни стрелци (Йез. 38:2; Йез. 39:6), а самото племе също се поставя в съседство с гореспоменатото, но малко по̀ на север. Поради това мнозинството изследователи са склонни да виждат тук указание за скитите, обитавали по бреговете на Азовско море и в пределите на Кавказ; някои пък смятат Магог за арменците. В Апокалипсиса образите на Гог и Магог служат като олицетворение на две богоборчески сили, които преди пришествието на антихриста ще сключат съюз помежду си за борба против Христос и Неговата Църква (Откр. 20:7–10).
Бохарт вижда името Гог или Магог в името на Кавказ, който колхидците и арменците наричали Гог-Хазан – „Гогова крепост“. Магог, по всяка вероятност, са туранците – у калмиците се срещат подобни названия на местности, според Властов. В съдбата на тези скити се изпълнило и пророчеството на Йезекиил за гибелта им в долината на „полчището на Гог“ (Йез. 39:11), когато те претърпели страшно поражение в областта на Палестина от войската на Псаметих и от разразили се сред тях смъртоносни болести, за което свидетелства Херодот (кн. I, 105–106).
Мадай
С това име, според съгласното свидетелство на свещените книги на Персия и Индия, подкрепено от асирийските надписи, се наричали първобитните арийци, живели в Западна Азия, именно в Мидия. Оттам по-голямата част от тях с течение на времето се преселила на изток и получила названието индийци, а по-малката останала на място и запазила името мидийци. За родството на мидийците с персите и изобщо с арийците говори и пророк Даниил (Дан. 5:28).
Иаван
Не по-малко, ако не и още по-определено, е и това име. В хетските надписи то се среща във формата Yevanna, в паметниците от епохата на Дарий Хистасп като Iavana, в санскрит – Iavana, в древноперсийски – Iuna. То сочи към гърците, преди всичко към йонийците, а оттам и към всички останали гърци. Намек за подобно обозначаване на гърците има и на други места в Свещеното Писание (Ис. 66:19; Йез. 27:13).
Елиса
Това име в повечето преводи е поставено не сред синовете, а сред внуците на Иафет, където то се повтаря и в нашия превод. А тъй като, както ще видим по-нататък, то също означава гърци, вероятно с това се обяснява споменаването му тук наред с Иаван.
Тувал, Мешех
Както в книга Битие, така и на други места в Свещеното Писание тези два народа обикновено се свързват и заедно се изобразяват като подвластни на Гог (Йез. 38:2; Йез. 39:1). Веднъж обаче те се свързват с Иаван (Йез. 27:13), а на още две места местоживеенето им се определя на север от Палестина. В аналите на асирийските царе често се споменават Muski и Tabal като две съседни народности, населяващи Киликия, а Херодот говори за тибарени или ибериани – иберийци – и мосхи, живели в съседство с Колхида. Учените смятат, че първоначално и двете народности са обитавали горното течение на Тигър и Ефрат, между Мидия и Скития, т.е. в Колхида и Иберия, разположени в южната част на съвременен Кавказ. Тувал предположително са иберите или грузинците.
и Тирас
Повечето екзегети смятат, че това име представлява най-древната, съкратена, а може би и по-късно повредена от преписвачите, форма на името „траки“, клон от пеласгийското население, групирало се около бъдещия град Тира в Мала Азия. Предполага се, че в далечната праисторическа епоха това племе е проникнало в Европа, населило е Елада и отчасти Италия. В древноегипетските паметници Turasch обикновено се свързва с Masnuash, подобно на библейското съчетание „Тувал и Мешех“. Според Кнобел и Ленорман библейският Тирас е същото, което са класическите „тирени“ – най-древното пеласгийско население първо на древна Лидия и Финикия, оттам на Гърция и накрая на Италия.