Първа книга Моисеева – Битие – глава 10 – стих 1

Това е добре познатият ни общ заглавен израз на нов раздел, или според еврейския текст – на нов toldoth. Съдейки по заглавието му, този раздел съдържа родословието на тримата синове на Ной – Сим, Хам и Иафет, т.е. списък на главните родове на човечеството след потопа. Разглежданият раздел от библейската първоистория, заедно със следващата XI глава, представлява един от най-важните паметници не само на специално библейската, но и на всемирната история на човечеството. Той е известен под името „таблица на народите“ или „етнографска таблица“, тъй като има за цел да изясни произхода и разселването на първобитното човечество по различните страни на древния свят.

За да се съди правилно за тази библейска етнография и да не ѝ се поставят несъответни изисквания, е необходимо да се има предвид следното. Родословните таблици у древните народи на Изтока са били изключително важно и широко разпространено явление – главната и почти единствена история на миналото, която грижливо се е съхранявала и предавала от род в род. Но по самия характер на подобни паметници те никога не са се отличавали с особена пълнота и подробност, а са съхранявали в най-сбита форма само най-забележителното и важното. Оттук следва, че и дадената родословна таблица в Библията несъмнено е паметник на дълбока древност, идващ от епохата на Авраам и вероятно започнал още от семейството на самия Ной. Второ, от казаното следва също, че в тази генеалогия няма и не бива да се търси пълен списък на всички родове и етнографски групи, а трябва да се вижда изброяване само на онова, което от гледна точка на семитите е заслужавало споменаване и съхраняване в преданието.

Затова е напълно неоснователно в библейската таблица да се търси споменаване на всички народи, особено пък тя да бъде упреквана за пропускането на такива народи, които не са съществували не само в епохата на Авраам, но дори и в периода на Моисей, окончателния редактор на тази таблица – например жителите на Америка.

Освен това древноизточните генеалогии са доста своеобразни: понякога те водят списък на отделни индивидуални личности, както видяхме например в допотопната генеалогия на каинитите и сифитите; понякога дават колективно обозначение на цели расови групи; а понякога назовават един или друг народ с името на страната, в която той се е заселил. В разглежданата от нас библейска таблица намират приложение и трите генеалогически похвата. Задачата на критиката се състои именно в това правилно да установи смисъла, в който е употребено едно или друго собствено име – генеалогично звено, термин, а не собственото си заблуждение и смесване на понятията да смята за грешка на библейския писател.

Като имат предвид всичко това и съпоставят библейските сведения с данните от асирийската и египетската древност, учените в наши дни все повече започват да се убеждават в автентичността, достоверността и важността на тази библейска таблица на народите. Така например известният френски ориенталист Ленорман я нарича документ на „най-древната, най-ценната и пълна история на разселването на народите в древния свят“ и казва, че „нейната автентичност удивително се потвърждава от сравнителното езикознание и физиологичното изследване на различните нации“.

Таблицата на народите преследва три цели: първо, тя утвърждава истината за единството на човешкия род, като показва, че цялото човечество произхожда само от тези три клона, които на свой ред излизат от един общ корен; второ, тя установява факта на родството на богоизбрания еврейски народ с други племена от същата семитска раса; и накрая, в по-отдалечен смисъл, тя ни показва пътищата на Божия промисъл в световната история на народите.

В заключение трябва да се каже, че за правилната оценка на библейската етнографска таблица е необходимо постоянно да се има предвид нейният изходен пункт и отправна точка, както по отношение на времето, така и по отношение на мястото. От стих 2 на глава 11 (Бит. 11:2) се вижда, че за битописеца изходен пункт в това отношение е била долината Сенаар в момента на разселването на народите след Вавилонското стълпотворение. И ако по-късно Моисей е разширил и допълнил това най-древно предание със съвременни нему данни, то и той, верен на духа на древната традиция, е отделял преимуществено внимание на жителите на племената, съседни на Палестинската земя и родствени на евреите.