Тези две хронологически дати ни напомнят за добре известни аналогични примери от родословието на сифитите (Бит. 5:31 и др.). Ной е последният от патриарсите, достигнал такава дълбока старост – и това не е без особено божествено промишление. Като действащо лице през последните шест века на допотопния свят, Ной е бил и свидетел на първите три и половина века от историята на новото, следпотопно човечество и със своята личност сякаш е свързвал двата свята, служейки като носител и пазител на общочовешките...
Тези две хронологически дати ни напомнят за добре известни аналогични примери от родословието на сифитите (Бит. 5:31 и др.). Ной е последният от патриарсите, достигнал такава дълбока старост – и това не е без особено божествено промишление.
Като действащо лице през последните шест века на допотопния свят, Ной е бил и свидетел на първите три и половина века от историята на новото, следпотопно човечество и със своята личност сякаш е свързвал двата свята, служейки като носител и пазител на общочовешките традиции.
Шестстотинте години от допотопния живот на Ной са му позволили да види още Матусал и да чуе от него разкази за първоначалните времена, които Матусал е получил непосредствено от самия Адам. А трите стотин и петдесет години след потопа са давали възможност за личен контакт и предаване на тези свещени предания на Авраам, откъдето – чрез две-три посреднически поколения (Яков, Левий, Кааф) – те по естествен път са могли да достигнат до битиеписателя Моисей, който освен това е бил озарен и от особено свръхестествено божествено откровение.
„Така близко се е предавало устното предание, запечатано на страниците на Библията, и по времето, когато Моисей го е записвал, целият еврейски народ е могъл да вярва в истинността на тези разкази въз основа на преданията на старците“ (Властов).
Проф. А. П. Лопухин
Тези две хронологически дати ни напомнят за добре известни аналогични примери от родословието на сифитите (Бит. 5:31 и др.). Ной е последният от патриарсите, достигнал такава дълбока старост – и това не е без особено божествено промишление.
Като действащо лице през последните шест века на допотопния свят, Ной е бил и свидетел на първите три и половина века от историята на новото, следпотопно човечество и със своята личност сякаш е свързвал двата свята, служейки като носител и пазител на общочовешките традиции.
Шестстотинте години от допотопния живот на Ной са му позволили да види още Матусал и да чуе от него разкази за първоначалните времена, които Матусал е получил непосредствено от самия Адам. А трите стотин и петдесет години след потопа са давали възможност за личен контакт и предаване на тези свещени предания на Авраам, откъдето – чрез две-три посреднически поколения (Яков, Левий, Кааф) – те по естествен път са могли да достигнат до битиеписателя Моисей, който освен това е бил озарен и от особено свръхестествено божествено откровение.
„Така близко се е предавало устното предание, запечатано на страниците на Библията, и по времето, когато Моисей го е записвал, целият еврейски народ е могъл да вярва в истинността на тези разкази въз основа на преданията на старците“ (Властов).