Умерената употреба на грозде и гроздов сок може да бъде полезна и дори лечебна, така че от тази гледна точка отглеждането на лозе от Ной е добро и полезно дело. Но допотопното човечество не е познавало нито лозарството, нито употребата на вино; за първи път с тях се сблъсква именно Ной. Напълно възможно е, без да познава силата и действието на виното, той да е употребил повече, отколкото трябва, и да е изпаднал в описаното състояние. Самият израз „започна“ в...
Умерената употреба на грозде и гроздов сок може да бъде полезна и дори лечебна, така че от тази гледна точка отглеждането на лозе от Ной е добро и полезно дело. Но допотопното човечество не е познавало нито лозарството, нито употребата на вино; за първи път с тях се сблъсква именно Ной. Напълно възможно е, без да познава силата и действието на виното, той да е употребил повече, отколкото трябва, и да е изпаднал в описаното състояние.
Самият израз „започна“ в предишния стих (в LXX и славянския превод) подсказва, че той полага начало на употребата на вино и изпада в опиянение поради незнание и липса на мярка. Подобни слабости дори у праведниците служат като важно предупреждение срещу самонадеяността (1 Кор. 10:12) и като утеха в моменти на отчаяние от собствената ни греховност (Йер. 8:4).
Както казва св. Йоан Златоуст: „За това са описани не само добродетелите на праведните, но и техните прегрешения – за да избягваме последните и да подражаваме на първите“ (Беседа 29).
Проф. А. П. Лопухин
Умерената употреба на грозде и гроздов сок може да бъде полезна и дори лечебна, така че от тази гледна точка отглеждането на лозе от Ной е добро и полезно дело. Но допотопното човечество не е познавало нито лозарството, нито употребата на вино; за първи път с тях се сблъсква именно Ной. Напълно възможно е, без да познава силата и действието на виното, той да е употребил повече, отколкото трябва, и да е изпаднал в описаното състояние.
Самият израз „започна“ в предишния стих (в LXX и славянския превод) подсказва, че той полага начало на употребата на вино и изпада в опиянение поради незнание и липса на мярка. Подобни слабости дори у праведниците служат като важно предупреждение срещу самонадеяността (1 Кор. 10:12) и като утеха в моменти на отчаяние от собствената ни греховност (Йер. 8:4).
Както казва св. Йоан Златоуст: „За това са описани не само добродетелите на праведните, но и техните прегрешения – за да избягваме последните и да подражаваме на първите“ (Беседа 29).