Първа книга Моисеева – Битие – глава 5 – стих 24

Не трябва да издирваме онова, за което е премълчано, а следва да се задоволяваме с написаното. Но мисля, че Бог на всичко е направил това за насърчение на подвизаващите се в добродетелта. Понеже Авел, като пръв плод на правдата, преждевременно бе посечен и изтръгнат с корен, а надеждата за възкресение още не укрепяваше хората, Бог на всичко пренесе благоугодилия Му Енох и го отстрани от живота на смъртните, за да може всеки, който се реши да живее благочестиво, като надарен с разум, да разсъждава, че Този, Който почете Енох, като истинен и управляващ всичко справедливо, няма да остави без награда и Авел. Затова на единия допусна да бъде убит, а другия пренесе, за да възвести чрез Енох бъдещото възкресение. Защото онзи, който в този живот не получи въздаяния за добродетел, очевидно ще ги приеме в другия живот. (Тълкувание на книга Битие)

Като каза, че Адам роди Сит, Сит – Енос, Енос – Каинан, Каинан – Малелеил, Малелеил – Иаред, Иаред – Енох, Писанието казва: „И угоди Енох Богу, и изчезна“ (Бит. 5:24,  οὐχ ηὑρίσκετο). Някои тълкуват, че Енох пред очите (пред погледа) на Адам бил преселен в рая: и за да не си помисли Адам, че Енох е убит като Авел и да не скърби, и за да се утеши за своя праведен син Авел, и да разбере, че всички подобни нему или още преди смъртта си, или след възкресението се взимат в рая.

“И изчезна”, т.е. Енох тайнствено изчезна измежду хората. Само това отклонение на библейския автор от обичайния му начин на изразяване относно смъртта на патриарсите вече показва, че краят на земния живот на Енох не прилича на смъртта на останалите патриарси, следователно не е обикновен.

“понеже Бог го взе”. Тези думи, макар и не подробно и ясно, разкриват именно тази мисъл. Ако потърсим паралели в Писанието, ще открием, че тези думи са буквално повторени и за пророк Илия (4 Цар. 2:11), за когото със сигурност се знае, че по чуден начин е бил взет жив на небето. Същото, според тълкуването на апостол Павел, се случило още по-рано и с Енох (Евр. 11:5; срв. Сир. 49:16).

Вероятно това е причината в Свещеното Писание Илия и Енох да се посочват заедно като предтечи на страшното Второ пришествие на Господа на земята (Откр. 11:3; срв. Мат. 17:11; Марк 9:12; Лк. 9:8).

Такова разбиране на края на Енох напълно съответства и на контекста: то се представя като награда за праведника за неговото благочестие. Защото смъртта е „отплата на греха“ (Рим. 6:23), а Енох чрез своето „ходене по Бога“ достатъчно е изкупил своята вина. Затова той е пренесен в задгробния живот, без да види тление на плътта (Пс. 15:10), която в миг е претърпяла преобразяване – подобно на онова, което според обещанието на апостола очаква и телата на вярващите, които ще бъдат съвременници на славното Второ пришествие на Господа (1 Кор. 15:20–23; 2 Кор. 5:4; 1 Сол. 4:17).