Първа книга Моисеева – Битие – глава 5 – стих 1

“Когато Бог сътвори човека…” Обърни внимание на мъдростта на този дивен пророк, или по-добре – на учението на Светия Дух, защото по Негово внушение той ни говори за всичко; той даде своя език, а чрез него вече благодатта на Духа ясно научава целия наш род.

Виж, как (Моисей) обърна словото си към самото начало и сякаш отново иска да започне разказа. Защо и по каква причина? Той видя, че живеещите тогава вече проявиха голяма неблагодарност пред Бога и, без да се поучат от съдбата на първосъздадения, се хвърлиха в самата бездна на злото: синът (на Адам) веднага, по завист, се устреми към братоубийство, за което и понесе онова страшно наказание, за което вече ви разказахме; а неговите потомци (Каиновите), без да се вразумят дори от това наказание, изпаднаха в още по-големи грехове, както чухте вчера за Ламех, който изповяда своя грях пред жените си и сам си определи наказание. И тъй, като видя, че тяхното развращаване постепенно се умножава, подобно на гибелна влага, готова да се разлее по цялото тяло, (Моисей) спира устрема на злото и дори не смята за достойно да спомене за поколенията от Каин до Ламех, но като че ли прави ново начало на своята книга и желае да утеши Адам и Ева в скръбта, която им причини братоубиецът, въоръжил ръката си против Авел, започва разказа така: „Тази е книгата на произхода на човека, в деня, когато Бог сътвори Адам: по Божи образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори, и нарече името им адам, в деня, когато ги сътвори“.

Това е заглавие на цял нов раздел (toldoth), подобно на предходното (Бит. 2:4) и на целия ред следващи (Бит. 10:1, 11:10, 27, 25:12, 19, 36:1, 37:1). Ако преведем този надпис на историята на ситяните (произлезлите от Сит) на езика на съвременните понятия, трябва да кажем: „ето списък на потомците на Адам“. А тъй като по-нататък непрекъснато става дума само за ситите, то е очевидно, че този списък се отнася не за всички, а само за най-близките нему потомци, сродни с него не толкова по плът, колкото по дух.

Пристъпвайки към изброяването на потомците, летописецът не без цел напомня за сътворяването на праотца и жена му по Божи образ. Може би е искал да внуши на читателя, че изброените потомци на Адам чрез него произхождат сякаш от Самия Бог; че Бог, сътворил Адам по Свой образ и подобие, е като първият член на родословието (Лука 3:38).