а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи.
а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи.
Каин много се огорчи. Най-точно мисълта на еврейския оригинал е предадена в латинския превод, където вместо „огорчи се“ стои iratus – „разгневи се“; именно – „разгневи се и на по-малкия си брат, когото Бог предпочете пред него, и на самия Бог, сякаш Бог му е сторил обида, като яви знак на благоволение не към него, а към брат му“.
„и лицето му се помрачи“. Т.е. чертите на лицето му, под влияние на завист и злоба, придобили намръщено и мрачно изражение. Не скръб, не покайни чувства или сърдечна тъга поради грях потъмниха лицето на Каин, а дух на неспокойна завист и приглушена, затаена вражда към предпочетения брат.
Книга Притчи Соломонови – глава 15 – стих 8
На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему.
Книга на пророк Исаия – глава 1 – стих 13
Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване!
Св. Ефрем Сириец (306 – 373)
Понеже Каин принесе жертвата с небрежност, Бог я отхвърли, за да не си помисли той, че небрежността му е скрита от Бога, или че даровете са по-угодни на Бога от самите приносители. Бог отхвърли жертвата на Каин и заради онова, което беше сторено от него, и заради онова, което беше готов да стори — защото Каин беше непокорен към родителите си, жесток към брат си и без благоговение пред Бога. Така жертвата на Авел беше приета заради неговото усърдие, а жертвата на Каин беше отхвърлена заради неговата небрежност.
Каин се натъжи не заради това, че жертвата му беше отхвърлена – защото с избрана жертва той би могъл да умилостиви Онзи, Който се беше прогневил от небрежната жертва. „И лицето му помръкна“ (Бит. 4:5), но пак не затова, че беше отхвърлен, защото той и сега можеше да се обърне към Бога с молитва. Но дори и ако беше принесъл избрана жертва — независимо дали тя щеше да бъде приета от Бога или не, Каин вече беше показал какво наистина желае. Също така, дори и да беше отправил молитва — независимо от това, дали Бог щеше да се умилостиви или не, Каин вече беше разкрил вътрешното си намерение. … И тогава е явно, че това, което го натъжи, беше приемането на жертвата на брат му. Натъжи го огънят, слязъл от небето, с който едната жертва беше отличена от другата. „Лицето му помръкна“, защото отхвърлената му жертва го изпълни със страх да не бъде осмян от родителите и сестрите си, които видяха, че жертвата му беше докосната от огъня, но остана непринесена.