и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му;
и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му;
Послание на св. ап. Павла до Евреите – глава 11 – стих 4
С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелствува за даровете му; чрез нея, ако и да е умрял, още говори.
Проф. А. П. Лопухин
Различни по своето достойнство, характер и особено по вътрешното разположение на принасящия, жертвите на двамата братя били съпроводени от напълно различен успех: Господ „погледна благосклонно“ на жертвата на Авел, т.е., както тълкува това свети Йоан Златоуст, „прие я, похвали намерението, увенча доброто разположение, беше, тъй да се каже, доволен от онова, което бе извършено…“
И на друго място същият велик тълкувател казва: „Тъй като Авел принесе с подобаващо разположение и от искрено сърце, то „погледна“ Бог, сиреч прие, одобри, похвали… А неразумието на Каин отхвърли.“
В същия дух говори и апостол Павел Евр. 11:4), който казва, че жертвата на Авел беше „по-добра“ (πλείονα) – по-съвършена от тази на Каин, тоест по-пълно отговаряща на същностната идея за жертвата, тъй като бе проникната от жива и действена вяра, а под нея преди всичко се разбира вярата в обещания Месия.
Жертвата на Каин, обратно, носела в себе си дух на гордост, суетност, надменност и външна обредност, които създавали напълно разбираеми пречки за приемането ѝ. Тъй като, съдейки по контекста, различният резултат от жертвоприношението станал известен и на самите принасящи, несъмнено Божието отношение към тях било изразено пред Каин чрез видим, външен знак.
Основавайки се на подходящи библейски аналогии, се предполага, че такъв знак бил или огън от небето, слязъл върху приетата жертва, или висок стълб от дим, възхождащ от нея към самите небеса (Лев. 9:24; Съд. 6:21; 1 Пар. 21:26; 3 Цар. 18:38 и др.).