И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече.
И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече.
“И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече”.
В тази кратка библейска бележка, според мнението на най-добрите екзегети, се съдържа мълчаливо указание за божественото установяване на жертвоприношенията. Това предположение прекрасно обяснява логическата връзка в контекста и възстановява свързаността на текста: както в предишния стих даването на първото собствено име на жената е в пряка връзка с месианската идея, така и заколването на жертвени животни символизира същата тази идея. Кожите на тези жертвени животни Бог указва на човека да използва за направата на облекло.
Такава е, според данните на Библията, както и на културната история на човечеството, втората фаза от развитието на човешкото облекло – след първоначалните листа от смокиня (Бит. 3:7) – и тя вече е белязана от жертвена символика.
Няма посочени паралелни места.
Св. Ефрем Сириец (306 – 373)
Тези дрехи или са били направени от животински кожи, или са били сътворени наново, защото, по думите на Моисей, Господ направи тези дрехи и облече с тях Адам и Ева. Може да се предполага, че прародителите, когато докоснали с ръце препаските си, разбрали, че са облечени в кожени дрехи от животни, които вероятно били умъртвени пред очите им – за да се хранят с месото им, да покриват голотата си с кожите им, а в самата смърт на животните да разпознаят предобраза на собствената си телесна смърт.