Тъй като това даване на имена не е било случайно, а се е основавало на познание за природата на наричаните същества и най-често е отразявало някое характерно качество на бъдещия носител на даденото име, то то свидетелства за сравнително високо равнище на умствено развитие у първия човек. Освен това, според тълкуванието на свети Йоан Златоуст, наричането на животните от Адам показва неговото господство над тях (Пс. 8:6–7): „У хората съществува обичай да дават знак на властта си, когато, купувайки си...
Тъй като това даване на имена не е било случайно, а се е основавало на познание за природата на наричаните същества и най-често е отразявало някое характерно качество на бъдещия носител на даденото име, то то свидетелства за сравнително високо равнище на умствено развитие у първия човек. Освен това, според тълкуванието на свети Йоан Златоуст, наричането на животните от Адам показва неговото господство над тях (Пс. 8:6–7): „У хората съществува обичай да дават знак на властта си, когато, купувайки си роби, им сменят имената; така и Бог кара Адам, като господар, да даде имена на всички безсловесни твари“ (свети Йоан Златоуст).
„Но за човека не се намери помощник, подобен нему.“
В тези думи звучи тиха тъга на първия човек, породена от осъзнаването на пълното му самотничество на земята. Чува се и ясно, силно желание за допълване на липсващото, което милосърдният Господ не закъснява да изпълни.
Проф. А. П. Лопухин
Тъй като това даване на имена не е било случайно, а се е основавало на познание за природата на наричаните същества и най-често е отразявало някое характерно качество на бъдещия носител на даденото име, то то свидетелства за сравнително високо равнище на умствено развитие у първия човек. Освен това, според тълкуванието на свети Йоан Златоуст, наричането на животните от Адам показва неговото господство над тях (Пс. 8:6–7): „У хората съществува обичай да дават знак на властта си, когато, купувайки си роби, им сменят имената; така и Бог кара Адам, като господар, да даде имена на всички безсловесни твари“ (свети Йоан Златоуст).
„Но за човека не се намери помощник, подобен нему.“
В тези думи звучи тиха тъга на първия човек, породена от осъзнаването на пълното му самотничество на земята. Чува се и ясно, силно желание за допълване на липсващото, което милосърдният Господ не закъснява да изпълни.