Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.
Разбира се, живите същества били сътворени много по-рано – именно в петия и шестия ден на творението (Бит. 1:21, 25). Но ако тук летописецът отново се връща към този факт, то е само с цел да свърже разказа в едно цяло. „И (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.“ С това уточнение летописецът поставя самия Бог в ролята на наблюдател и върховен ръководител...
Разбира се, живите същества били сътворени много по-рано – именно в петия и шестия ден на творението (Бит. 1:21, 25). Но ако тук летописецът отново се връща към този факт, то е само с цел да свърже разказа в едно цяло.
„И (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.“
С това уточнение летописецът поставя самия Бог в ролята на наблюдател и върховен ръководител на първия човешки опит в речта. Както отбелязва Властов, позовавайки се на авторитета на Жан-Жак Русо и великия филолог и философ Вилхелм фон Хумболт, няма друг изход за човечеството от детския, неразумен брътвеж освен Божественото Откровение, което му е дало готова форма, с която да изрази мисълта си – или, по-точно, дало му е и мисъл, и форма едновременно (Властов, „Священная Летопись“, т. I, с. 30).
Проф. А. П. Лопухин
Разбира се, живите същества били сътворени много по-рано – именно в петия и шестия ден на творението (Бит. 1:21, 25). Но ако тук летописецът отново се връща към този факт, то е само с цел да свърже разказа в едно цяло.
„И (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.“
С това уточнение летописецът поставя самия Бог в ролята на наблюдател и върховен ръководител на първия човешки опит в речта. Както отбелязва Властов, позовавайки се на авторитета на Жан-Жак Русо и великия филолог и философ Вилхелм фон Хумболт, няма друг изход за човечеството от детския, неразумен брътвеж освен Божественото Откровение, което му е дало готова форма, с която да изрази мисълта си – или, по-точно, дало му е и мисъл, и форма едновременно (Властов, „Священная Летопись“, т. I, с. 30).