Писах до църквата; ала Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.
Писах до църквата; ала Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.
Вместо думите „написах“ (гр. έγραψα), в Синайския кодекс е записано: έγραψα αν – „бих написал“. Това четене намира потвърждение и във Вулгата: scripsissem forsitan – „може би бих написал“. То по-добре отговаря на смисъла на текста в стихове 9–10, защото иначе остава неясно: как е възможно послание, написано от апостола до цяла църква, да се изгуби? При посоченото четене обаче излиза, че ако апостолът беше изпратил писмо до цялата църква, тогава някой, който обича да се изтъква сред тях (членовете на тази поместна църква), би могъл да злоупотреби с посланието. А сега апостолът изразява надежда лично да изобличи този човек, когато дойде (ст. 10).
Кой е Диотреф, не се казва направо в текста, но определението „обичащ да бъде пръв“ (гр. ὁ φιλοπρωτεύων, ст. 9), отнесено към него, както и следващите характеристики – че „не приема братята, забранява на желаещите да ги приемат и ги изгонва от църквата“ (ст. 10), т.е. отлъчва ги като еретици – разкриват в негово лице председател на църква, който според апостола не е достоен за това звание.
Няма посочени паралелни места.
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
По всяка вероятност Диотреф е бил известен ересиарх от онова време – горд и надменен човек, който се е стремял да узурпира властта в (местната) църква и да проповядва ново, самоволно учение, вместо със смирение да се подчинява на заповедите, предадени от апостол Йоан.