Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи; и като не се задоволява с това, и сам не приема братята, пък и на желаещите да ги приемат забранява, и ги пъди от църквата.
Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи; и като не се задоволява с това, и сам не приема братята, пък и на желаещите да ги приемат забранява, и ги пъди от църквата.
Ако е забранено да се отплаща зло за зло (Рим. 12:17), как тогава да разберем сериозната заплаха от страна на апостола? Отговорът е следният: заповедта забранява да отвръщаме на злото на онзи, който греши лично спрямо нас, но когато грехът вреди на вярата и смущава другите, тогава извършителят трябва да бъде наказан. Така например апостол Павел доведе зло на Елима, който отклоняваше хората от пътя Господен (Деян. 13:8–11).
Няма посочени паралелни места.
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
Разбира се, не бива да даваме повод на онези, които ни обвиняват в несъществуващи пороци, нито да ги подстрекаваме с нашето поведение. Също така, за да се упражняваме в добродетелта, е нужно понякога да понасяме нападките на онези, които се ръководят от собствената си злоба.
Но понякога е нужно и да ги възпираме, защото в противен случай могат да заблудят чисти сърца, които чрез нас биха се обърнали към доброто. Затова и апостол Йоан отговаря тук на онзи, който злослови срещу него.
За седемте съборни послания