на такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат.
на такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат.
Такива хора апостолът убеждава, след като се успокоят вътрешно, да се отдадат на труд, за да „ядат своя си хляб“. Тук апостолът вероятно използва изречение, заимствано от равините.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„На такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа“
След като се изрази по-строго, като каза „заповядваме“, апостолът отново се обръща към тях с по-голяма снизходителност и казва „молим“. Но именно чрез това увещанието става още по-убедително и строго.
„да работят безшумно и свой си хляб да ядат.“
Две неща изисква от тях: като от безчинни – да пазят спокойствие, а като от безделни – да се трудят и да ядат своя хляб, а не чуждия. Защото не подобава да гледат към чуждите ръце.