Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 1 – стих 9

Апостолът още по-точно показва величието на наказанието, като го нарича „вечно“, но същевременно разкрива и славата на повярвалите, казвайки, че Сам Бог ще се прослави в тях и ще стане предмет на удивление.

Понеже в настоящия живот едни пребивават в страдания и трудове, а други, макар да живеят порочно, се наслаждават на изобилни блага, то в деня на Съда праведните ще бъдат провъзгласени достойни и ще получат венци, а живелите порочно ще бъдат предадени на мъчение. Затова справедливо е казано:

„когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали“.

Защото тогава всички ще се удивят на праведната присъда на Съдията.

„Които ще бъдат наказани с вечна погибел.“

И тъй, къде са оригенистите, които измислят учение за крайността на мъченията? Павел нарича мъчението „вечно“. Как тогава според вас вечното може да бъде временно?

„От лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество.“

Тук апостолът показва с каква лекота ще се извърши всичко това. За него, казва той, не е необходимо никакво усилие: достатъчно е Бог да се яви и всички непокорни ще бъдат постигнати от наказанието.

Самото Негово явяване и пришествие ще бъде за едни светлина, а за други – наказание. Защото Той няма просто да дойде, а ще се яви в могъща слава. И славата Му няма да бъде без сила, нито силата – без слава.

Тоест Той ще се яви като Всемогъщ Цар.