Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 1 – стих 6

Защото, ако това е справедливо пред хората, колко повече е справедливо пред Бога.

И в обикновената реч ние често казваме: „Ако Бог ненавижда злото“ или „ако Бог се грижи за човешките дела, тогава ще стане еди-какво си“, при пълната увереност, че слушателят непременно ще отговори: „Разбира се, че ненавижда“ или „разбира се, че се грижи“. Така и тук изразът „защото е справедливо“ означава: несъмнено е справедливо.

Не бива да се мисли, че както причиняваните ви скърби са временни, така и наказанията, които Бог ще въздаде на вашите гонители, ще бъдат временни. Напротив, техните наказания ще бъдат безкрайни; такъв безкраен ще бъде и вашият покой.

Идеята за въздаянието в бъдещия век отново връща апостола към мисълта за Парусията и нейните последици, които той описва с богатство от апокалиптични образи, почерпени от Стария Завет.

Изразът εἴπερ – „ако наистина“, „ако, както е несъмнено“ – е усилена условна конструкция, която в Новия Завет се среща само в посланията на апостол Павел. Тя не изразява съмнение относно истинността на поставеното условие, а по-скоро го подчертава и поставя върху него особен акцент.

В настоящия контекст това условие е проявата на неподкупната Божия правда, разглеждана като принцип на съответстващото въздаяние – jus talionis (Milligan, op. cit., с. 89).