както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел.
както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 15 – стих 24
а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.
Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 4 – стих 15
Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите,
Проф. А. П. Лопухин
И тъй като апостол Петър споменава всички послания на апостол Павел, то според контекста естествено е да се разбира, че той има предвид и двете послания до християните в Солун, с тяхното учение за Второто пришествие на Господа и неговите белези, за възкресението на мъртвите, за тайната на беззаконието и за антихриста.
Като се позовава на свидетелството на апостол Павел, апостол Петър едновременно с това утвърждава голямото църковно-канонично значение на посланията на този „апостол на езичниците“ („според дадената му мъдрост“), и предупреждава срещу изопачаването на тези писания и на възвишените догматически и нравствени истини в тях (напр. за Закона, благодатта, християнската свобода и др.) от страна на „невежите и неутвърдените“, които, по неговите думи, „извращават [тези неща] за своя погибел, както и другите Писания“. Известно е, че и самият апостол Павел се е оплаквал, че лъжеучители изопачават смисъла на неговите думи, за да оправдаят заблужденията си (2Сол. 2:2).
И така, на това място с чисто пастирска загриженост за спасението на християните, апостол Петър споменава апостол Павел и неговите писма. Погрешно е мнението, срещано в някои модерни либерални школи (напр. тюбингенската), че Петър се опитва чрез това да защити апостолския си авторитет, уж накърнен от Павловата забележка в Гал. 2:11 и сл. Напротив, самото обръщение „възлюбен брат“ по адрес на Павел говори за пълното братство и съгласие между двамата апостоли, за тяхното единство в Христа и общо служение на Евангелието.
Не е учудващо, че апостол Петър познава всички Павлови послания (с възможно изключение на 2 Тимотей, написано в края на живота на Павел), предвид близките отношения между двамата. Още повече, че тематичната и стилистична близост между 1 Петрово и павловите послания към римляни и ефесяни показва познаване и влияние на писанията на апостола на езичниците. Също така е напълно разбираемо и че читателите на посланието на Петър са били запознати с Павловите послания, имайки предвид широко разпространената практика за обмен на апостолски послания между местните църкви (срв. Кол. 4:16).