Второ съборно послание на св. ап. Петра – глава 1 – стих 1
Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра:
По апостолски обичай (срв. 1Петр. 1:2; Рим. 1:7; Тит 1:1, 4), апостол Петър започва посланието си с приветствие – преподаване на благодат и мир за християните. „Още от самото начало апостолът пробужда мислите и душите на вярващите, като ги подтиква да се стремят да бъдат равни на самите апостоли в делото на проповедта. Защото, след като всички са получили еднакво драгоценната благодат, несправедливо би било някой да изостава в нещо, в което всички са станали равни“, пише блажени Теофилакт. Апостолът...
По апостолски обичай (срв. 1Петр. 1:2; Рим. 1:7; Тит 1:1, 4), апостол Петър започва посланието си с приветствие – преподаване на благодат и мир за християните.
„Още от самото начало апостолът пробужда мислите и душите на вярващите, като ги подтиква да се стремят да бъдат равни на самите апостоли в делото на проповедта. Защото, след като всички са получили еднакво драгоценната благодат, несправедливо би било някой да изостава в нещо, в което всички са станали равни“, пише блажени Теофилакт. Апостолът веднага отбелязва и двете страни на спасението: божествената – „чрез правдата на нашия Бог и Спасител Иисус Христос“ (в стих 1), и човешката – „в познаването на Бога и на нашия Господ Иисус Христос“ (в стих 2).
Проф. А. П. Лопухин
По апостолски обичай (срв. 1Петр. 1:2; Рим. 1:7; Тит 1:1, 4), апостол Петър започва посланието си с приветствие – преподаване на благодат и мир за християните.
„Още от самото начало апостолът пробужда мислите и душите на вярващите, като ги подтиква да се стремят да бъдат равни на самите апостоли в делото на проповедта. Защото, след като всички са получили еднакво драгоценната благодат, несправедливо би било някой да изостава в нещо, в което всички са станали равни“, пише блажени Теофилакт. Апостолът веднага отбелязва и двете страни на спасението: божествената – „чрез правдата на нашия Бог и Спасител Иисус Христос“ (в стих 1), и човешката – „в познаването на Бога и на нашия Господ Иисус Христос“ (в стих 2).