В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.
В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.
Деяния на светите Апостоли – глава 9 – стих 24
но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.
Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 1 – стих 17
нито възлязох в Йерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 1 – стих 17
нито възлязох в Йерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
Проф. А. П. Лопухин
Но очевидно враговете на апостола са се подигравали именно заради неговите „немощи“. Изглежда те го обвинявали пред коринтяните, че проявява „немощ“, тоест че прекалено се страхува от опасности, дори там, където според тях няма истинска опасност.
Странно можело да изглежда например бягството на апостол Павел от Дамаск, когато той напуснал града по необикновен начин – като бил спуснат в кош по градската стена.
„Какъв странен начин да се оттегли един апостол, който се гордее, че е призован лично от Христос!“ – може би казвали враговете на апостол Павел. „Нима е било необходимо да се прибягва до такова прибързано бягство от Дамаск?“
На тази насмешка апостолът отговаря, че опасността тогава е била съвсем сериозна. Юдеите, които живеели в Дамаск, наели един арабски шейх, служещ на арабския цар Арета, за да залови Павел и да постъпи с него както намери за добре.
От такъв човек апостол Павел можел да очаква всичко най-лошо, затова той побързал възможно най-скоро да напусне Дамаск, без да изкушава Бога, дали Той няма да го защити по някакъв чудесен начин. Враговете му неоснователно са му се подигравали: апостолът е трябвало възможно най-бързо да избяга от Дамаск.
В Деян. 9:25 се казва, че Павел е бягал не от арабския шейх, а от юдеите. Това свидетелство обаче лесно може да се съгласува с настоящото обяснение на самия Павел. Очевидно юдеите са били инициаторите, а арабският шейх е действал само като тяхно оръдие.