В следващите стихове (до 11) апостолът обяснява, че любовта му към коринтяните не противоречи на строгостта, която той проявил по отношение на християнина, съгрешил с кръвосмешение в тяхната община (вж. 1 Кор. 5 гл.). В онзи случай апостолът се ръководел от желанието да защити истинските интереси на Коринтската църква и да предпази общността от нравствено разложение. Сега обаче, когато този нещастен човек се е разкаял, апостолът е готов да го приеме отново в църковно общение, ако и самите коринтяни желаят...
В следващите стихове (до 11) апостолът обяснява, че любовта му към коринтяните не противоречи на строгостта, която той проявил по отношение на християнина, съгрешил с кръвосмешение в тяхната община (вж. 1 Кор. 5 гл.). В онзи случай апостолът се ръководел от желанието да защити истинските интереси на Коринтската църква и да предпази общността от нравствено разложение. Сега обаче, когато този нещастен човек се е разкаял, апостолът е готов да го приеме отново в църковно общение, ако и самите коринтяни желаят това. Така строгостта се оказва средство за спасение, а не окончателно осъждане.
Под израза “ако ли пък някой ме е огорчил” апостолът има предвид именно онзи грешник, за когото говори в Първото послание (гл. 5). Няма никакво основание да се предполага, че тук става дума за някой коринтски християнин, който лично е обидил самия апостол.
„не мене е огорчил“: Павел не желае да изтъква собствените си чувства и затова казва, че престъплението сякаш не го е засегнало лично. Разбира се, в действителност той е изпитал болка, когато е узнал за този грях.
„да не кажа много“ – по-точно: „да не натоваря прекомерно“ (ἵνα μὴ ἐπιβαρῶ). Апостолът обяснява защо казва, че виновникът е огорчил всички коринтяни само „донякъде“. Твърде тежка би била вината му, ако се каже, че е оскърбил всеки член на общината без изключение. Освен това не всички коринтяни са могли в еднаква степен да осъзнаят колко дълбоко е било накърнено християнското достойнство на църковната общност чрез този грях. Затова апостолът говори сдържано и справедливо, съобразявайки се с действителното положение на нещата.
Проф. А. П. Лопухин
В следващите стихове (до 11) апостолът обяснява, че любовта му към коринтяните не противоречи на строгостта, която той проявил по отношение на християнина, съгрешил с кръвосмешение в тяхната община (вж. 1 Кор. 5 гл.). В онзи случай апостолът се ръководел от желанието да защити истинските интереси на Коринтската църква и да предпази общността от нравствено разложение. Сега обаче, когато този нещастен човек се е разкаял, апостолът е готов да го приеме отново в църковно общение, ако и самите коринтяни желаят това. Така строгостта се оказва средство за спасение, а не окончателно осъждане.
Под израза “ако ли пък някой ме е огорчил” апостолът има предвид именно онзи грешник, за когото говори в Първото послание (гл. 5). Няма никакво основание да се предполага, че тук става дума за някой коринтски християнин, който лично е обидил самия апостол.
„не мене е огорчил“: Павел не желае да изтъква собствените си чувства и затова казва, че престъплението сякаш не го е засегнало лично. Разбира се, в действителност той е изпитал болка, когато е узнал за този грях.
„да не кажа много“ – по-точно: „да не натоваря прекомерно“ (ἵνα μὴ ἐπιβαρῶ). Апостолът обяснява защо казва, че виновникът е огорчил всички коринтяни само „донякъде“. Твърде тежка би била вината му, ако се каже, че е оскърбил всеки член на общината без изключение. Освен това не всички коринтяни са могли в еднаква степен да осъзнаят колко дълбоко е било накърнено християнското достойнство на църковната общност чрез този грях. Затова апостолът говори сдържано и справедливо, съобразявайки се с действителното положение на нещата.