Второ съборно послание на св. ап. Йоана Богослова – глава 1 – стих 3

Към думите: „от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа“, добавя още: „Сина на Отца“. Защото само Бог, в собствен смисъл, е Отец на Сина. Затова и Павел казва: „от Когото се именува всяко бащинство на небесата и на земята“ (Еф. 3:15, в синодалния превод: от Когото се именува всеки род на небесата и на земята).

„В истина и любов“, с тези думи придава достоверност на речта и посочва белега на любовта, за която говори.

Мир, тоест истински и здрав мир, а не само наглед.

Апостолът отправя благословение към своите читатели: благодат, милост и мир.

Благодат (χάρις) — съвкупността от всички духовни дарове, давани от Бога, необходими за напредване в благочестив живот (срв. Рим. 3:24; Еф. 2:4–10);

Милост (ἔλεος) — състрадателната Божия любов към немощния човек (срв. Лука 10:30–37);

Мир (εἰρήνη) — вътрешно успокоение, произтичащо от примирението с Бога чрез изкупителната жертва на Христос (срв. 1Пет. 1:2).

Източник на тези велики блага е Пресветата Троица, като апостолът нарича Господа Иисуса Христа „Син на Отца“ (τοῦ υἱοῦ τοῦ Πατρός), защото само Бог, в собствения смисъл, е Отец на Сина. Затова и апостол Павел казва: „от Когото носи име всяко отечество на небето и на земята“ (Еф. 3:15) (блаж. Теофилакт).

С думите „в истина и любов“ в края на 3-ти стих апостолът посочва как благодатта, милостта и мирът трябва да присъстват в живота на християните — като плод и израз на духа на истината и любовта. Именно те са постоянната основа и движеща сила на християнския живот и поведение.