Наистина, голяма е радостта да се намери човек, който непоколебимо върви по пътя на вярата в Христа, според Неговите заповеди. А коя е тази заповед? Тази, за която Христос казва в Евангелието: „Който Ме обича, ще спази Моите заповеди“ (Йоан 14:23). Христа апостолът тук нарича Отец, защото Той е и отец на онези чеда, които по домостроителството са дадени Нему от Отца, както е казано: „Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог“ (Ис. 8:18). Обърни внимание и тук на...
Наистина, голяма е радостта да се намери човек, който непоколебимо върви по пътя на вярата в Христа, според Неговите заповеди. А коя е тази заповед? Тази, за която Христос казва в Евангелието: „Който Ме обича, ще спази Моите заповеди“ (Йоан 14:23). Христа апостолът тук нарича Отец, защото Той е и отец на онези чеда, които по домостроителството са дадени Нему от Отца, както е казано: „Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог“ (Ис. 8:18).
Обърни внимание и тук на достоверността на настоящото послание. В този случай то е в съгласие с казаното в Първото послание (1 Йоан 5:2–3): „Знаем, че който обича Бога, пази Неговите заповеди“. Защото да постъпваш по заповедите означава същото като да ги спазваш.
Добродетелите са дейни и имат битие тогава, когато се вършат. Затова онзи, който е престанал да ходи в добродетелите, не ги пази. „Ходещите“ е казано с мисъл да се подчертае напредъка, защото колкото повече някой действа с добродетел, толкова по-напред върви и толкова повече придобива навик към доброто.
Затова, мисля, е казано и онова: „в което желаят да проникнат ангелите“ (1 Петр. 1:12). Защото благата, които са ни дарувани чрез въплътеното Слово, са толкова велики, че дори ангелите желаят да добият поне някакво разбиране за тях. Така трябва да се разбира и думата „да проникнат“ (παρακύψαι) — да надникнат, да се вгледат.
Всеки разумен човек желае онова, което не преминава, а трае вечно. И понеже неизчерпаемото не може да се обхване напълно, то е желано поне дотолкова, доколкото е възможно, да се участва в него.
След поздрава и благословението към читателите, апостолът изразява искрена пастирска радост: някои от децата на „госпожата“, вероятно наскоро срещнати от него, живеят според истината, както повелява заповедта на Небесния Отец. Това е наистина радостно – да видиш човек, който върви неотклонно по пътя на вярата в Христос. Изразът „ходят в истината“ подчертава духовния напредък, защото колкото повече човек се стреми към добродетелите, толкова по-утвърден става в тях (блаж. Теофилакт). Заповедта, за която става дума, е същата, която Христос даде и...
След поздрава и благословението към читателите, апостолът изразява искрена пастирска радост: някои от децата на „госпожата“, вероятно наскоро срещнати от него, живеят според истината, както повелява заповедта на Небесния Отец. Това е наистина радостно – да видиш човек, който върви неотклонно по пътя на вярата в Христос. Изразът „ходят в истината“ подчертава духовния напредък, защото колкото повече човек се стреми към добродетелите, толкова по-утвърден става в тях (блаж. Теофилакт). Заповедта, за която става дума, е същата, която Христос даде и която апостол Йоан вече е посочил в първото си послание (1Йоан 3:23) — и сега само я напомня, като позната от самото начало на християнския живот (ст. 5–6; срв. 1Йоан 2:7–11).
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Наистина, голяма е радостта да се намери човек, който непоколебимо върви по пътя на вярата в Христа, според Неговите заповеди. А коя е тази заповед? Тази, за която Христос казва в Евангелието: „Който Ме обича, ще спази Моите заповеди“ (Йоан 14:23). Христа апостолът тук нарича Отец, защото Той е и отец на онези чеда, които по домостроителството са дадени Нему от Отца, както е казано: „Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог“ (Ис. 8:18).
Обърни внимание и тук на достоверността на настоящото послание. В този случай то е в съгласие с казаното в Първото послание (1 Йоан 5:2–3): „Знаем, че който обича Бога, пази Неговите заповеди“. Защото да постъпваш по заповедите означава същото като да ги спазваш.
Добродетелите са дейни и имат битие тогава, когато се вършат. Затова онзи, който е престанал да ходи в добродетелите, не ги пази. „Ходещите“ е казано с мисъл да се подчертае напредъка, защото колкото повече някой действа с добродетел, толкова по-напред върви и толкова повече придобива навик към доброто.
Затова, мисля, е казано и онова: „в което желаят да проникнат ангелите“ (1 Петр. 1:12). Защото благата, които са ни дарувани чрез въплътеното Слово, са толкова велики, че дори ангелите желаят да добият поне някакво разбиране за тях. Така трябва да се разбира и думата „да проникнат“ (παρακύψαι) — да надникнат, да се вгледат.
Всеки разумен човек желае онова, което не преминава, а трае вечно. И понеже неизчерпаемото не може да се обхване напълно, то е желано поне дотолкова, доколкото е възможно, да се участва в него.