Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте.
Това е продължение на мисълта от 1 Сол. 5:20. Духовните дарби са нещо прекрасно и трябва да бъдат подкрепяни, но същевременно е необходимо и да бъдат изпитвани. Не всеки вид вдъхновение идва свише. Тук мисълта отчасти е същата като в 1 Иоан 4:1.
Τὸ καλόν в нравствен смисъл се различава от τὸ ἀγαθόν: първото означава онова, което е добро само по себе си, а второто – онова, което е добро по своите последици. Употребата на τὸ καλόν тук е особено уместна, защото посочва онова добро, което е било разпознато като резултат от изпитването.
Следователно смисълът е: „Дръжте се твърдо за онова, което сте приели като добро в резултат на вашето δοκιμάζειν – изпитване и разпознаване.“
Първо съборно послание на св. ап. Йоана Богослова – глава 4 – стих 1
Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
И тъй, какво следва от това? Нима трябва да приемаме и лъжепророците? Не, казва апостолът.
Но „всичко изпитвайте“, тоест с разпознаване изследвайте и лъжливото, и истинното; а след това приемайте онези пророчества, които са се оказали добри, тоест признавайте ги за истинни и ги пазете с внимание.