Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват.
Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват.
Апостол Павел тук загатва за сцени на обилни възлияния, на които сам е можел да бъде свидетел във Филипи и Коринт.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„Спящи“ апостолът нарича тук онези, които пребъдват в злото, понеже са неподвижни към добродетелта и са потънали в измамните привидности. Такива са всъщност делата на настоящия живот, които по нищо не се отличават от съновиденията.
По-нататък под „опиянение“ той разбира не само опиването с вино, но и опиянението от всякакви страсти, понеже те извеждат човека от естественото му състояние и помрачават властващата част на душата, тоест ума.