Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 5 – стих 8

Ново е сравнението на християнина с воин, който се приготвя за битка. Това място е интересно да се съпостави с Еф. 6:14–17.

Тук четем за „бронята на вярата и любовта“, а в Ефесяни – за „бронята на правдата“; тук е „шлемът на надеждата за спасение“, а там – „шлемът на спасението“.

Любовта тук е спомената на второ място – сравни 1 Кор. 13:13, – докато в Ефесяни тя изобщо не присъства в този образ. „Надеждата“, в съгласие с общия дух на Посланието до солуняни, е поставена на последно място (вж. 1 Сол. 1:3).

Като библейска основа за целия стих вероятно са послужили Ис. 59:17 и Прем. Сол. 5:17–20.

И тъй, вие не трябва да бъдете такива, защото не сте синове на нощта и тъмнината, а синове на деня чрез кръщението и приемането на игото на Божиите заповеди.

„Като се облечем в бронята на вярата и любовта.“

Не е достатъчно само да бодърстваме и да бъдем трезви; необходимо е и да бъдем въоръжени. Защото онзи, който бодърства и е трезвен, но няма оръжие, лесно може да бъде надвит от разбойници.

Като казва „в бронята на вярата и любовта“, апостолът посочва с това и правата вяра, и праведния живот – а именно това означава в действителност и „да бъдем трезви“. И не е достатъчно просто да притежаваме тези добродетели, а трябва да ги носим като броня. Защото бронята не може лесно да бъде разсечена; напротив, тя е като крепостна защита за гърдите и нито една от разпалените стрели на дявола не ще може да ни докосне.

„И в шлема на надеждата за спасение.“

Както шлемът покрива най-важната част на тялото – главата – и я спасява и съхранява, така и надеждата пази ума и го спасява, като не допуска нищо външно да проникне и да падне в него.

Обърни внимание, че апостолът и тук посочва същите „вяра, надежда и любов“, за които говори и на друго място (1 Кор. 13:13) – тези три, които и сега заповядва да придобиваме.