Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 3 – стих 13

Апостолът показва, че любовта принася полза на самите тях, а не на онези, които са обичани. „Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта“, казва той, „за да утвърди сърцата ви“.

Под „Господ“ разбирай Духа, както е изтълкувал и св. Василий Велики. Защото кой друг ще ги утвърди да бъдат непорочни пред Бога и Отца при Христовото пришествие, ако не Духът? Апостолът не казва: „да утвърди вас“, а: „сърцата ви“. Защото „от сърцето излизат зли помисли“ (Мат. 15:19).

Човек може да бъде зъл, без външно да извършва някакво зло, например като бъде завистлив, коварен, злопаметен или като се придържа към неправилно учение. И тъй, човек е действително непорочен тогава, когато очисти сърцето си; тогава той притежава и святост.

Защото, макар под „святост“ преди всичко да се разбира целомъдрието, както под „нечистота“ – блудът и прелюбодейството, все пак в по-общ смисъл всеки грях е нечистота, а всяка добродетел е святост.

Апостолът желае те да бъдат непорочни пред Бога и Отца както сега (защото истинската добродетел е тази, която е пред Бога, а не пред хората, тъй като човешката преценка е непостоянна), така и при Христовото пришествие; защото и Той ще ни съди пред лицето на Своя Отец.

И тъй, казва, бъдете непорочни, както и всички светии.

В 13. стих е посочена крайната цел на молитвата. Любовта, като се умножава и преизобилства, ще стане у солуняните основа за тяхното оправдание пред Господа, Който идва да съди, като създаде в тях „състояние на святост“ (ἁγιωσύνη).

Това състояние на святост е именно целта, към която трябва да расте и да се движи любовта, действаща сега така силно сред солуняните, та тяхната святост да им донесе при Христовото пришествие похвала от Бога, а предвкусването на тази похвала да им даде непоколебимо спокойствие на сърцето в очакване на това велико и страшно събитие.

Мисълта на апостола тук отново приема онзи есхатологичен обрат, който постоянно се среща в нашето послание. Думите „с всичките Му светии“ трябва да се разбират като еднакво приложими както към починалите светии, така и към ангелите. Наистина, в Новия Завет ангелите никога не са наричани просто οἱ ἅγιοι („светиите“). Но същото название се среща в книгата на пророк Даниил (Дан. 8:13), чието влияние върху нашето послание несъмнено е голямо.

От друга страна, в Евангелията (Мат. 13:41 и сл.; 25:31; Марк 8:38; Лука 9:26), както и във 2 Сол. 1:7, ангелите придружават Господа при Неговото пришествие; освен това в две от Евангелията – Марк 8:38 и Лука 9:26 – определението ἅγιος („свят“) е приложено към тях именно във връзка с Христовото пришествие.“