Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие.
Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие.
Тук пред нас се разкрива прекрасна картина на живота и дейността на св. ап. Павел и неговите сътрудници в Солун. Не желаейки да бъде никому в тежест, апостолът сам се трудил, за да се издържа.
Този труд несъмнено е бил изработването на шатри, занаят, на който св. ап. Павел бил обучен, според юдейския обичай, още от детството си; със същия занаят той се издържал и в Коринт (Деян. 18:2–3).
Св. ап. Павел обаче не винаги зависел единствено от своя занаят. Съдейки по Фил. 4:15, докато бил в Солун, той получил подкрепа от християните във Филипи, а по-късно, в Коринт (2 Кор. 11:9), получил помощ от Македония.
Тук няма никакво противоречие с 2 Сол. 3:7–10. Апостолът напълно е могъл да има предвид два мотива за своя самостоятелен и трудолюбив начин на живот: от една страна, желанието да избегне обвинението в „корист“, а от друга — стремежа да даде на околните пример за трудолюбие, който те да следват.
Деяния на светите Апостоли – глава 18 – стих 3
и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше; а занаятът им беше да правят шатри.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 4 – стих 12
и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим;
Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 3 – стих 8
нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощя, за да не отегчим някого от вас, -
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Не казва: „помните нашите благодеяния“, а „труда“ ни, и не просто труда, а и „мъката“, тоест труд, положен с голямо старание. И не само денем, но и нощем. Ето каква ревност и каква грижа, да не съблазни никого!
С думите „за да не отегчим някого от вас“ (ἐπιβαρῆσαι, да не бъдем в тежест, да не обременим) той показва, че солуняните са били бедни.