Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги.
Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Ὁμειρόμενοι ὑμῶν, тоест привързани към вас и грижещи се за вас, от ὁμοῦ („заедно“) и εἴρω („свързвам, съединявам“). Някои са прочели ἱμειρόμενοι, тоест „желаещи“, но това не е правилно.
И тъй, казва апостолът, ние не само не вземахме нищо от вас, но „бяхме готови“, тоест силно желаехме да отдадем за вас дори душите си, ако това се наложеше. Следователно да предадеш благовестието е дело драгоценно, но да отдадеш душата си е много по-трудно и е проява на необикновена любов, такъв е неговият извод.
„понеже ни бяхте станали драги.“
За да не изглежда, че говори всичко това, понеже се е трудил за тях и затова очаква да бъде почитан от тях, апостолът казва: правя това не поради нещо друго, а единствено от любов. Защото не търся възнаграждение, а върша всичко поради самия дълг на любовта.