Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 1 – стих 10

Краят на 9. стих и 10. стих съдържат кратко обобщение на проповедта на св. ап. Павел в Солун, където той, очевидно, особено е подчертавал Христовото пришествие и Страшния съд. Повечето от солуняните се обърнали към Бога „от идолите“, за да служат „на живия и истински Бог“ (ако ставаше дума за обърнати към християнството юдеи, бихме имали не πρὸς τὸν Θεόν, а πρὸς τὸν Κύριον – вж. Деян. 9:4; срв. Деян. 15:19; Гал. 4:8 и Деян. 14:15), и да очакват пришествието на Неговия Син, Чието възкресение се приписва на Божието действие, както и в Рим. 1:4.

„Думата „гняв“ тук е употребена не само в смисъл на Божия гняв срещу греха, но и в смисъл на проявяването на въздаянието от страна на Неговото правосъдие, чието скорошно разкриване в света св. ап. Павел очаквал. Гръцкият текст говори за този гняв не като за нещо, което предстои да се открие в някакво неопределено бъдеще, а като за вече настъпващ, сякаш действително вече близък до пълното си разкриване“ (Drummond, I Thessalonians, с. 20).

И това е особеност на същия начин на поучение: защото под формата на повествование апостолът ги учи да очакват Сина Божий.

Най-голямата утеха за скърбящите е именно това, че Пострадалият е възкръснал и се намира на небесата, че Той ще дойде и ще избави нас, които скърбим, от бъдещия гняв, тоест от наказанието, като такива, които действително са Му благоугодили чрез вярата и непорочния живот. А онези, които ни причиняват скърби, Той няма да пощади.

И понеже бедствията са непосредствено пред тях, а благата принадлежат на бъдещето, апостолът нарича велика вярата им, тъй като те очакват бъдещото и твърдо се надяват на него.