кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия;
кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия;
Книга на пророк Исаия – глава 50 – стих 6
Гърба Си подложих на биещите, и страните Си - на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване.
Книга на пророк Исаия – глава 53 – стих 7
Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.
Проф. А. П. Лопухин
При описанието на изкупителния подвиг на Христос Спасителя, Който в него дава на хората най-висшия пример за търпение, великодушие и кротост, апостол Петър се ръководи отчасти от свободен преразказ на пророчествата на Исая за Страдащия Отрок или Раб на Йехова (Ис. 50:6; 53:4, 6, 9), а отчасти – от новозаветните свидетелства за изкупителното дело на Господ Иисус Христос. Тук би могъл да възникне въпрос: как апостол Петър казва, че когато Господ бил злословен, не отвръщал със злословие, и когато страдал, не заплашвал, след като в Евангелието виждаме как нарича юдеите “глухи”, “псета“, фарисеите – „слепци“ (Мат. 15:14), за Юда казва: „По-добре би било за този човек да не се беше раждал“ (Мат. 26:24), а в друг случай – че „по-леко ще бъде на Содом в съдния ден, отколкото на този град“ (Мат. 10:15)?
Но апостолът не казва, че Господ никога не е укорявал или предупреждавал, а че, когато е бил злословен, Той не отвръщал със злословие, и когато е страдал, не е заплашвал. Защото ако е укорявал някого, то това не е било отмъстително спрямо онези, които са Му причинявали страдания, а от изобличение към онези, които упорстват в неверието. Затова думите на апостол Петър, с които ни насърчава към незлобие чрез примера на Господа, са напълно верни (блаж. Теофилакт).