Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда,
Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда,
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 6 – стих 4
И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.
Послание на св. ап. Павла до Ефесяни – глава 1 – стих 3
Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата,
Проф. А. П. Лопухин
След поздрава към читателите и изложението на източника на християнското спасение, апостолът се изпълва с чувство на дълбока сърдечна благодарност към Бога за изкуплението на света и призванието на читателите-християни в Христовата Църква, и излива своята вярваща душа в тържествено славословие, напомнящо по структура и дух подобното славословие на другия първовърховен апостол, апостол Павел, в началото на посланието му до Ефесяни (Еф. 1:3 и след.).
В своето славословие към Бога апостол Петър нарича Бога Бог и Отец на Господа Иисуса Христа – така, както и Сам Христос нарича Бога не само Свой Отец, но и Свой Бог (Йоан 20:17). По същия начин и апостол Павел често нарича Бога, особено в славословия, „Отец и Бог на Иисуса Христа“ (Рим. 15:6; 2Кор. 1:3, 11:31; Еф. 1:3, 17; Кол. 1:3).
Възможно е тази форма на славословие да е заимствана от богослужебната употреба, която вече съществувала в апостолско време (срв. Иак. 3:9).
Самото спасение в Христа апостолът характеризира от три гледни точки:
а) По своя източник – то е дело на „голямата милост“ (το πολύελεος) Божия, тъй като спасението на грешния свят и човечеството е изключително израз на човеколюбивата Божия любов (Йоан 3:16).
б) По своето същностно свойство – то е „възраждане“ (ἀναγεννήσας), тоест благодатно ново раждане на човека за нов, духовен и вечен живот (срв. Йоан 3:3; Тит 3:5; Кол. 3:1; Еф. 1:19–20, 2:10).
в) По крайната си цел – спасението в Христа „води към жива надежда“ (εἰς ἐλπίδα ζῶσαν) чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите: духовно мъртвият поради отпадането от Бога човек чрез вярата в Христа и в съединение с Него се възражда за нов живот и получава непоклатима надежда за вечен блажен живот, чийто залог и основание е възкресението на Иисус Христос от мъртвите (Рим. 10:9; 1Кор. 15:14, 17).
Блаж. Теофилакт пише: “Какво дарява Бог? Надежда, но не такава, каквато беше чрез Моисей – за заселване в Ханаанската земя, която водеше към смърт, а жива надежда. Откъде има тя живот? От възкресението на Иисус Христос от мъртвите. Защото Той, както Сам възкръсна, така и на онези, които идват при Него с вяра в Него, дарява същата сила – да възкръснат“.